Еничари: Разлика между версии

„[[Кръвен данък|Кръвният данък]]“ се събирал на периоди от 3 до 5 години, а децата били от 5 до 15-годишни. Наричани аджемиоглани, те били откарвани в казармите в [[Одрин]], [[Цариград]] и [[Бурса]], където били помохамеданчвани. После едни започвали работа в султанските конюшни и градини, други чиракували и научавали занаят, а трети работели като прислуга. Най-красивите били избирани да обслужват султана в покоите му. Някои от тях се издигали така до [[Паша|паши]] и [[Везир|везири]]. След 10-15 години далеч от дома аджемиогланите трябвало да забравят напълно [[родРод (общност)|рода]]а си и да научат [[турски език]]. Хаджи и молли ги възпитавали в [[Ислям|мохамеданската вяра]]. Накрая те постъпвали в [[Еничарски корпус|еничарският корпус]], където ставали отлични бойци. В [[15 век|XV]] в. корпусът числял 10 000 души, за да достингне през [[XVII]] в. до 150 000. За да се поддържа този брой еничари, въпреки загубите във войните, бягствата и [[болест]]ите в някои години били извършвани събирания и до 300 000 българчета. [[Еничари|Еничарите]]те се подчинявали само на [[Султан|султана]], а техният [[ага]] бил един от най- влиятелните първенци. Когато се връщали по родните места, [[помохамеданчване|помохамеданчвали]] насилствено собствените си майки и бащи.

== Вижте също ==

* „Великите битки и борби на българите“