Гавриил III Скопски: Разлика между версии

Гавриил заема скопската катедра в 1832 година, който преди това е метърски епископ. Първоначално и срешу него, както срещу предшественика му, се надига недоволство от българското население в епархията, като най-остър е конфиктът за манастирските имоти и най-вече за [[Кучевищки манастир|Кучевищкия манастир]], но митрополит Гавриил провежда гъвкава политика, като постепенно се забикаля с българи помощници. Така например взима за свой архидякон, а после и протосингел Софроний, родом от София, за иконом поп Димитър, взима при себе си и архимандрит Серафим и други. Протосингелът му Софроний е хиротонисан за Перистерски епископ в 1838 година и е назначен за викарий на Скопска митрополия. Гавриил също така знае български език, като (самсамият Гавриилтой твърди, че майка му е българка<ref>Кирил, Патриарх Български, 100 години от учредяването на Българската екзархия, Синодиално издателство, 1971, стр. 255.</ref>), и служи в черквата на гръцки и черковнославянскицърковнославянски. Според български източници говорил на населението: