Карате: Разлика между версии

{{раздел-мъниче}}

 

Техниката на карате се отличава със средно високи стойки, водене на боя от средна дистанция, отдаване на предпочитание на удрящите техники. Подсечките и хвърлянята за разлика от [[Джудо]] не са цел а по-скоро средство за изваждане на противника от равновесие и по-успешно прилагане на удара. Карате е било развито в условията на забрана за носене на оръжие от простолюдието, като практикуващият е трябвало с голи ръце или подръчни средства да се противопоставя на въоръжения нападател. Това е предполагало развиването на много голяма скорост на нападение и защита, и много добра закалка на крайниците с оглед нанасяне на поражение през броня. Тъй като срещу обучен [[самурай]] с [[меч]] невъоръженият му противник не е разполагал с достатъчно време е било нужно по възможност боя да приключи с първия удар. От тези времена води началото си девиза „иккен хисацу“ — убий с един удар. Гореспоменатите подръчни средства, са [[нунчаку]] (използвано за лющене на ориз), [[тонфа]] (дръжка на мелничка), [[сай]] (средство за садене на ориз), [[бо]] (дълга тояга), [[джо]] (палка). Всичко това се е превръщало в смъртоносно оръжие в ръцете на вещия. Тези четири оръжия са особено характерни за карате и са обединени под името [[кобудо]].

Типична особеност на карате за разлика от китайските стилове е чифтното използване на оръжията, по едно във всяка ръка. Карате се тренира с помощта на спаринг наречен [[кумите]] и самостоятелно изпълнение на серии от строго подредени техники наречени-бой с въображаем противник [[ката]]. Най-популярните стилове в момента са [[Шотокан]], [[Шито-рю]], [[Годжу-рю]], [[Вадо-рю]] и [[Киокушинкай]].