Гласен звук: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{обработка|формат, допълване}}
'''Гласни''' са [[звук]]овете, които се произнасят, без да се прегражда пътя на въздушния поток от белите дробове с устни, зъби или език.
Фонемната система на съвременния [[български език]] се състои от 45 фонеми: 6 гласни ('''а''', '''ъ''', '''о''', '''у''', '''е''', '''и''') . В [[старобългарски език|старобългарския език]] гласните са били 11.
Важна особеност на българската вокална система е наличието на гласната '''ъ''' под ударение, която в тази си позиция липсва при другите славянски езици. Корелацията, която се създава между гласната А и гласната Ъ в рамките на вокалната система, е типична черта на българския вокализъм.▼
▲Важна особеност на българската вокална система е наличието на гласната '''ъ''' под ударение, която в тази си позиция липсва при другите [[славянски езици]]. Корелацията, която се създава между гласната А и гласната Ъ в рамките на вокалната система, е типична черта на българския вокализъм.
Гласните в българския език са само устнени (орални). В по-стария си период в българския вокализъм е имало две [[носовка|носовки]] (носови гласни), които са отпаднали. В българския вокализъм липсват дълги и кратки гласни, тоест дължината на произнасянето им няма смислоразличителна функция. В потока на речта гласната може да бъде удължена, но с експресивна цел.▼
▲Гласните в българския език са само устнени (орални). В по-стария си период в българския вокализъм е имало две [[носовка|носовки]] (носови гласни), които са отпаднали. В българския вокализъм липсват [[дълги гласни|дълги]] и [[кратки гласни]], тоест дължината на произнасянето им няма смислоразличителна функция. В потока на речта гласната може да бъде удължена, но с експресивна цел.
{{гласни}}
| |||