Битка при Трафалгар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Gdoychinov (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 73:
Докато французите опитват да се прехвърлят на борда на „Виктъри“, „Темерер“ приближава откъм щирборда на „Редутабл“, открива огън по открития екипаж и причинява смъртта на над двеста френски морски пехотинци. В 13:55ч., раненият Жан-Жак-Етиен Люк е принуден да се предаде. В рамките на два часа от 643 души на борда на „Редутабл“, 300 са убити, а 222 са ранени. На другия ден изпратеният от британците „Суифтшуър“ успява да спаси само 119 души преди кораба да потъне.
Подобна съдба сполетява и други кораби на обединения флот. Отломка ранява в лицето испанският капитан на „Бахама“ Дионисио Алкала Галиано. Малко по-късно залп отнася горната част на черепа му. Седем британски кораба обстрелват 74-оръдейния „Сан Хуан Непомусено“. Неговият командващ - Козме Дамиан Чурука умира от кръвозагуба, след като десният му крак е отнесен от гюле. От гюле е убит и капитанът на „Монтаньес“ - Франциско Алцедо. Испанският адмирал Фредерико Гравина, командир на флагмана „Принсипе де Астуриас“, е сериозно ранен и впоследствие умира от гангрена. Британците пленяват, но след няколко месеца освобождават адмирал Вилньов.
== Последствия ==
В продължилата малко повече от 4 часа битка обединеният френско-испански флот претърпява големи загуби и е напълно разгромен. Битката при Трафалгар прави безсмъртно името на вицеадмирал [[Хорацио Нелсън]], утвърждава за над сто години напред господството на британския флот, разрушава морската мощ на французите и слага край на плановете на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] да завладее [[Великобритания]].
| |||