Разлика между версии на „Ахмед Назър паша“

редакция без резюме
| починал-място=[[Дамаск]], [[Османска империя]]
}}
'''Ахмед Назър паша''' ({{lang-tr|Ahmed Nazır Paşa}}) е [[Османска империя|османски]] [[офицер]] и чиновник.<ref name="Kuneralp">Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 59.</ref>
 
== Биография ==
Завършна Османската военна академия и е един от първите щабни офицери в [[Османска армия|Османската армия]]. Учи във Военна академия във Виена, Австрийската империя (1837). Служи в Анадола и като началник щаб на Румелийската армия. Участва в [[Кримска война|Кримската война]]. В 1854 година е произведен мушир (фелдмаршал).
 
В периода от май 1856 до май 1857 година е валия на [[Солунски еялет|Солунския еялет]].<ref>[http://www.worldstatesmen.org/Greece.html World Statesmen — Greece]</ref> От май (или юли<ref name="Βακαλόπουλος"/>) до октомври 1857 е управител на [[Румелийски еялет|Румелийския еялет]].<ref Отname="Kuneralp"/> мартВ 1859Битоля доАхмед юнипаша 1860се годинавръща екъм валияизоставената наот предшественика му [[СирийскиЙомер еялет|Сирийскияпаша еялетКъзълхисарлъ]] (Шам)политика вна [[Дамаск]] и главнокомандващпрочистване на армията.<ref>Kuneralp,държавната Sinan:машина Sonи Dönemприлагане Osmanlıна Erkânреформите veв Ricali (1839-1922)пашалъка.<ref Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isisname="Βακαλόπουλος">Βακαλόπουλος, 2003,Κωνσταντήνος 59Α.</ref> ПриΕπίτομη сблъсъкΙστορία междуτης мюсюлмани и християни в Ливан и Дамаск заповядва да се стреля на месоΜακεδονίας. Затова е съденΤουρκοκρατία, осъден на смърт и екзекутиран.<ref>[http://hurarsiv.hurriyet.com.tr/goster/printnews.aspx?DocID=5021643 Lübnan’a barış gelsin diye 1860’ta kendi valimizi bile idam etmiştik]Κυριακίδη, [[Мурат Бардакчи|Murat Bardakçı]]Θεσσαλονίκη, Hürriyet1988, 03/09/2006 38.</ref>
 
От март 1859 до юни 1860 година е валия на [[Сирийски еялет|Сирийския еялет]] (Шам) в [[Дамаск]] и главнокомандващ на армията.<ref name="Kuneralp"/> При сблъсък между мюсюлмани и християни в Ливан и Дамаск заповядва да се стреля на месо. Затова е съден, осъден на смърт и екзекутиран.<ref>[http://hurarsiv.hurriyet.com.tr/goster/printnews.aspx?DocID=5021643 Lübnan’a barış gelsin diye 1860’ta kendi valimizi bile idam etmiştik], [[Мурат Бардакчи|Murat Bardakçı]], Hürriyet, 03/09/2006 </ref>
 
== Бележки ==