Ромил Видински: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9:
Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но желанието за парорийното усамотение и безмълвие го връщат отново в Парория, където приема велика монашеска схима с името '''Ромил'''. После заминава с ученика си Григорий (който написва житието му) за [[Атон]]ската Света гора, където в местността Мелания се подвизава много време и събира монашеско братство.
 
След злополучната за християните битка с турците при река [[Марица]] на 26 септември 1371 г. Ромил, като мнозина други, е принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до [[Драч]]), а оттам – в [[Раваница]] (Сърбия), в манастира „Св. Възнесение“, където скоро след това починал на 16 януари 13751385 г.
 
== Източници ==
* Пространно житие на Ромил Видински от Григорий Доброписец. Прев. Кл. Иванова и М. Спасова. – В: Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С., 1986, 89-108.
* Жития на светиите. С., 1991.
* Павлов, Пл., Хр. Темелски. Българи светци. С., 2010.
 
== Вижте също ==
* [[Списък на българските православни светци]]