Озирис: Разлика между версии

'''Озирис''' ('''Осирис''', '''Асар''') в [[египетска митология|египетската митология]] един от главните богове и [[културен герой|културни герои]], най-големият син на [[Геб]] и [[Нут]], брат на [[Изида]] (и неин съпруг), [[Сет (бог)|Сет]] и [[Нефтида]], баща на [[Хор (бог)|Хор]], според [[Плутарх]] и [[хелиопол]]ската комогония — и на [[Анубис]]. Озирис бил сложносъставен образ, божество-персонификация на царската власт, бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство. Предполага се, че бил приемник на царските инсигнии от [[Анеджти]].

Озирис бил четвъртият от боговете, царували на Земята, след като наследил властта от прадядо си [[Ра]], дядо си [[Шу (бог)|Шу]] и баща си [[Геб]]. Когато царувал над [[Египет]], Озирис отвикнал хората от примитивния начин на живот и от людоедството, научил ги да сеят зърнени храни, да отглеждат лозя и овощни дървета, да добиват и обработват медта и златото, обучил ги да строят градове, разкрил им чудните тайни на лечителското изкуство, въвел [[религия]]та. Но неговият завистлив по-малък брат [[Сет]] - злият бог на [[пустиня]]та - го убил, за да му отнеме властта. Озирис бил разкъсан на 14 парчета и разпръснат из цял Египет. Вярната и предана Изида успяла да открие посечения труп на мъжа си, извлякла по тайнствен начин скритата у него жизнена сила и заченала син Хор. Когато той възмъжал, победил злодея-братоубиец и съживил Озирис. Възкресеният Озирис обаче не пожелал да остане на Земята и възкачил на престола Хор, а той царувал и раздавал правосъдие в отвъдния свят.

В края на Старото царство култът към Озирис придобил общодържавен характер. От края на Новото царство го свързали с бог Ра и започнали да го изобразяват със слънчев диск на главата. Като бог на мъртвите и владетел на подземното царство Озирис бил смятан за съдия на мъртвите. Воден от бог Анубис покойникът му се представял, а сърцето се премервало на везни, праведника Озирис отпращал в райските поля.