Средна гора: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 70:
==== Ихтиманска Средна гора ====
{{основна|Ихтиманска Средна гора}}
Ихтиманската (Западна) Средна гора се заключава между долините на реките [[Искър]] на запад и [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] на изток, котловините [[Софийска котловина|Софийска]], [[Саранска котловина|Саранска]], [[Камарска котловина|Камарска]] и [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската]] на север, [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]] и североизточните склонове на [[Рила]]. Нейният котловинно-хълмист и планински релеф може да бъде поделен на три района: Вакарелско-Белишки, Шипочанско-Еледжишки и Ихтимански.
В обсега на Вакарелско-Белишкия район се проследява преобладаващата западно-източна орографска изява на планините [[Лозенска планина|Лозенска]] (1190 м), [[Вакарелска планина|Вакарелска]] (1090 м) и [[Белица (планина)|Белица]] (връх Голяма Икуна 1221 м). Тук между планините [[Лозенска планина|Лозенска]] и [[Вакарелска планина|Вакарелска]] в горното течение на река Габра (ляв приток на [[Лесновска река]]) се очертава малката по обхват [[Габренска котловина]].
Между [[Самоковска котловина|Самоковската]] на запад и долината на река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] на изток се намира Шипочанско-Еледжишкия район. В него на допира със северното подножие на [[Рила]] се открояват разнопосочните гърбища на ридовете [[Шипочански рид|Шипочански]] (1312 м), [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]] (1392 м), [[Септемврийски рид|Септемврийски]] (1275 м) и [[Еледжик (рид)|Еледжик]] (1186 м). Южно от тези ридове, на границата с [[Рила]] се намира [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската котловина]] (520 м).
Между орографските единици на Вакарелско-Белишкия и Шипочанско-Еледжишкия район в горното поречие на река [[Мътивир]] (десен приток на [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]]) се очертава [[Ихтиманска котловина|Ихтиманската котловина]] (650 м).
==== Същинска Средна гора ====
{{основна|Същинска Средна гора}}
Същинска Средна гора обхваща котловинно-хълмистия и предимно планински релеф между долините на реките [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] на запад и [[Стряма]] на изток. На север достига до южните части на [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската]] и [[Карловска котловина|Карловската котловина]], а на юг склоновете ѝ постепенно затъват в [[Горнотракийската низина]]. На север в по-високата планинска част се проследява Бунайско-Богданския район. Тук над обширните плоски била последователно от запад на изток се открояват доминиращите върхове Братия (1519 м), Буная (1572 м) и [[Голям Богдан]] (1603,4 м), най-високата точка на цяла Средна гора. Почти в средата на този район в горното поречие на река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] се простира добре обособената [[Копривщенска котловина]] (1000 м). Южната котловинно-хълмиста част на Същинска Средна гора е представена от Панагюрско-Стрелчанския район. Тук освен малките Панагюрска и Стрелчанска котловина се включват и средните поречия на реките [[Луда Яна]] и [[Пясъчник (река)|Пясъчник]].
==== Сърнена Средна гора ====
{{основна|Сърнена Средна гора}}
Сърнена гора е наречена най-източната част от Средна гора. Това е едновременно най-ниската, най-дългата и най-тясната част от планината. Тази част е с дължина от около 153 км. Най-високият връх в Сърнена гора е връх [[Братан (връх)|Братан]], който е висок 1236 м. Завършва с възвишението [[Зайчи връх]] (Таушан тепе) при големия завой на [[Тунджа]]. Също висок връх е връх Каваклийка, който е висок (1050м.). Най-близо се намира до село Турия и Средногорово.
== Геология и релеф ==
Геоложката основа на Средна гора е изградена основно от стари [[метаморфни скали]], както и от по-млади [[гранит]]и и [[сиенит]]и. Срещат се също и [[вулканични скали]]<ref>http://zoom.vsop-info.com</ref>, като от този вид скали преобладават [[андезити]]те.За Ихтиманска Средна гора особено характерни са кристалинните шисти. На места са разпространени [[варовици]]те, [[доломити]]те и [[мергели]]те. В Средна гора са открити значителни находища на медна руда ([[Асарел]], [[Медет]], [[Елшица]], Радка и др.), както и множество [[минерални извори]] — [[Хисаря]], [[Стрелча]], [[Панагюрище]], село [[Баня (Област Пазарджик)|Баня]] и други.аааааааааа
== Климат и води ==
В подножието на планината климатът е [[умереноконтинентален]]. Температурите през студените месеци са от -1 до около +1 °C, а юлските в по-ниските части — около 20 °C, а в по-високите — 16 °C. Снежната покривка се задържа около 1-2 месеца в различните ѝ части. Преобладаващите ветрове са западни и северозападни. От Средна гора извират реките [[Тополница]], [[Луда Яна]], [[Пясъчник (река)|Пясъчник]], [[Рахманлийска]], [[Омуровска]], [[Сазлийка]] и др. Режимът на реките е дъждовно-снежен и дъждовен, като максимумът на оттока е през пролетта, а минимумът е лятно-есенен. По-голям язовир в района на планината е Тополница.
== Природа ==
В подножието на планината от юг са разпространени канелените горски почви, а във височина кафявите горски почви. За Средна гора са характерни обширни естествени ливади и пасища. Известна е с хубавите си широколистни гори от [[бук]] и [[дъб]], срещат се още [[габър]], [[ясен]], [[клен]], [[трепетлика]], [[бреза]] и др. От храстовите видове най-разпространени са [[глог]], [[драка]], [[дрян]], [[леска]], [[трънка]].
| |||