Католическа църква: Разлика между версии

'''Римокатолическата църква''' е най-многобройното [[Християнство|християнско]] [[Религия|вероизповедание]], което включва църквите, признаващи върховенството на [[папа|римския папа]] като глава на Вселенската църква. Както повечето християнски църкви, тя е продължител на първоначална църква, основана от [[апостол|дванадесетте апостоли]] след смъртта и възкресението на [[Исус Христос]]. Римокатолическата и [[Източноправославна църква|Източноправославната църква]] се разделят при [[Източно-Западна схизма|Източно-Западната схизма]] през [[1054]]. И двете църкви са приемници на първоначалната Христова църква, но традициите им са различни. Някои от Отцитезападните отци на Църкватацърквата считат, че епископът на Рим, римският епископ е ''primus inter pares'' (пръв сред равни), основано на обстоятелството, че св. ап. Петър е първият римски епископ, и че в Рим се намира неговият гроб, но най-вече — защото нему [[Исус Христос|Иисус]] казва „Ти си Петър/ (камък-гр./) и на този камък ще съградя Църквата си“). Несъгласието на Константинополския патриарх Фотий през 9-ти век дас уважи каноничното решениерешението на папата, непризнаващода назначаванетосе муобяви за законновърховен стоидуховен в основатаглава на всички християни е една от причините за разделението между Източната и Западната християнски църкви, окончателно състояло се през 1054 г.

{{източник|От самото начало на християнството, Римският папа е бил признаван като пръв епископ — и по чест, и облечен с известни юридически арбитражни права.}} След разделението на църквите обаче, източнотоИзточното православие настоявапризнава единствено на първата част — че Римският папа с нищо не се различава от останалите, освен по „честта“честта, и нямаотрича всякакви никаквинегови юридически права върху християнската църква в нейната цялост.

Римокатолическата църква, наред с Източноправославната, е продължител на първоначалнатаранната християнска църква, основана от [[Исус Христос]].{{hrf|Paul VI|1964}}{{hrf|Vatican Council I|1996}} Според [[Нов завет|Новия завет]] Христос избира сред последователите си 12 [[апостол]]и, на които възлага да продължат неговото дело, като на апостол [[Петър (апостол)|Петър]] възлага особената задача на главенство върху цялата Църква. {{hrf|Kreeft|2001|98}}, когато казва „на тоя камък ще съградя църквата Си… и ще ти дам ключовете на царството небесно“.{{hrf|Матей}} {{hrf|Duffy|1997|1}}{{hrf|Barry|2001|46}} Явяването на [[Свети Дух|Светия Дух]] на [[Петдесетница]] поставя началото на църквата, а [[епископ]]ите са наследници на първите апостоли.{{hrf|Vatican Council I|1996}}{{hrf|Barry|2001|46}}