Средна гора: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 88:
Между долината на река [[Стряма]] на запад и [[Змейовски проход|Змейовския проход]] (430 м) на изток с долината на река [[Бедечка]] се простира планинското гърбище на Братанския район. Над него се откроява най-високият и личен връх на Сърнена гора — Братан (1236 м). На изток от [[Змейовски проход|Змейовския проход]] и долината на река [[Бедечка]] до завоя на [[Тунджа]] северно от [[Ямбол]] се простира постепенно понижаващо се било и стесняващият се обхват на Кортенския хълмист район. Тук най-високата точка е връх Могурлей (895 м). Неговият орографски обхват е особено малък на изток от [[Кортенски проход|Кортенския проход]], където завършва с най-източния връх на планината — Зайчи връх (Таушантепе, 256 м). На юг от Братанския район между долината на [[Брезовска река]] и градовете [[Стара Загора]] и [[Чирпан]] се простира районът на [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]] с максимална височина връх Китката (651 м).
== Геоложки строеж, геоморфоложки особености ==
Геоложкото развитие на Средногорието е неразривно сварзано с формираната през сенона Средногорска геосинклинала и по-късното ѝ нагъване на прехода към палеоцена при проявата на ларамийската орогенеза. В обсега на геосинклиналата са били отложени сенонски варовици и мергели, които поради проявената активна подводна вулканична дейност образуват един сложен седиментно-вулканогенен комплекс<ref>http://zoom.vsop-info.com</ref>. В него освен сенонски варовици и мергели участват сенонски туфи, туфити и андезити. Нагъването на Средногорската геосинклинала през време на ларамийската орогенеза е било съпроводено с внедряването на интрузивни тела (младите ларамийски плутонити).
Формирането и развитието на геосинклиналата като дълбок и продълговат басейн е свързано с фундамента на по-старите скални формации с допалеозойска и палеозойска възраст (гнайси, слюдени шисти, гранити и диабазфилатоидна формация), в който са участвали и мезозойски (триаски, юрски и долнокредни) седименти. Втората група скални формации в Средногорието е свързана с геосинкленалното му състояние и с неговото нагъване. Това са сенонският седиментно-вулканогенен комплекс и младите ларамийски интрузии (монцонити и диорити). И най-сетне към третата група скални формации следва да бъдат отнесени посттектонските старотерциерни и младотерциерни миоценски и плиоценски седименти. Тези три групи скални формации, вземащи участие в изграждането на Средногорието, имат различен обхват и специфично отражение в облика на неговия релеф.
Като цяло Средна гора е изградена от високостилни северновергентни антиклинални гънки, чиито ядки са представени от младопалеозойски (херцински) гранити и допалеозойски и палеозойски метаморфити (гнайси, слюдени шисти, амфиболошисти, талкошисти и др.). С такива скални формации са изградени Ихтиманската блокантиклинала и Средногорският антиклинорий. В южното бедро на този антиклинорий в обсега на панагюрския и старозагорския тектонски ров се установява наличието на сенонски седименти, представени от варовици и мергели. Оживяването на някои от старите разломи през палеогена и неогена довежда до формирането на дълбоки тектонски ровове, в обсега на които се е извършило отлагането на горноеоценските седименти в Панагюрската котловина, на миоценските в [[Габренска котловина|Габренската котловина]] и на плиоценските в [[Ихтиманска котловина|Ихтиманската котловина]].
В Средна гора са открити значителни находища на медна руда ([[Асарел]], [[Медет]], [[Елшица]], Радка и др.), както и множество [[минерални извори]] — [[Хисаря]], [[Стрелча]], [[Панагюрище]], село [[Баня (Област Пазарджик)|Баня]] и други.аааааааааа
== Климат и води ==
| |||