Уикипедия

Фотий I Константинополски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Addbot (беседа | приноси)
145 445 редакции
м Робот: Преместване на 2 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q243187.
Начална редакция в посока към неутрална историческа позиция
Ред 1:
{{редактирам}}
 
{{Биография инфо|
име= Фотий
Line 11 ⟶ 13:
}}
 
'''Патриарх Фотий''' ([[Константинопол]] ок. [[810]]-[[893]]) е виден византийски богослов, Константинополски патриарх ([[857]]-[[867]] и [[877]]-[[886]]), енциклопедист и ритор от [[ІХ век]]. Считан за най-влиятелния патриарх на константинополския престол след [[Йоан Златоуст]]. Светец на [[Православна църква|Православната църква]] под името Фотий, патриарх Цариградски. Изиграва централна роля в покръстването на [[славяни|славяните]] и мисиите на [[Кирил и Методий]]. Основна фигура в т. нар. спор "[[филиокве]]" с Римския папски престол, станал век по-късно една от основните причини за схизмата между Източната и Западната църква.
'''Патриарх Фотий''' ([[Константинопол]] ок. [[810]]-[[893]]) е виден византийски енциклопедист и ритор от [[9 век]] и патриарх ([[857]]-[[867]] и [[877]]-[[886]]). По произход е [[арменци|арменец]], а семейството му се придържа към [[халкидонски символ на вярата|халкидонския символ на вярата]].
 
Незаконното му избиране за константинополски патриарх (набързо е въведен от светско лице в духовен сан и за пет дена издигнат до свещеник, за да може да стане патриарх под натиска на Барбас, регентът по онова време) става повод за огромно сътресение между Западната и Източната църква. Фотий предприема остра политическа полемика на богословска тематика срещу (според него)"католическите [[ерес]]и" за [[първенство на папата]], добавката "...и от Сина"[[филиокве]] и т.н. Анатемосва папа [[Николай I]], който в отговор отлъчва него. Така започва разрива между Западната и Източната (разбирай византийската) църква довел през 1054 г. и до [[Великата схизма]].
 
По произход е [[арменци|арменец]]. Семейството му се придържа към [[Халкидонски символ на вярата|Халкидонския символ на вярата]].
Фотий превръща добавката в знаме и боен вик срещу "латиняните", като, без да вникне в причините и основанията за тази стъпка (а и без да желае това), ги обвинява в ерес. Нововнедреният патриарх прави това в ответ на отказа на папата да признае назначаването му от неговия приятел регентът на мястото на несправедливо низвергнатия от същия дотогавашен патриарх Игнатий, загубил сана си заради честното си служене (отказва св. причастие на регента, тъй като последният съжителствал кръвосмешително със своята снаха). Случаят е много подобен на поведението на английския крал Хенри VІІІ пет века след това, който отцепва английските християни от Рим единствено по причина на това, че папата съвсем справедливо му отказва развод със законната му съпруга, Катерина Арагонска, която кралят искал принудително да изпрати в монастир и да се ожени за едно свое ново увлечение - Ана Болена. В случая на византийския регент Варвас обаче, последният успява да изпрати жена си и дъщеря й в монастир.
Правото на папата на арбитраж, тоест да се произнесе безпристрастно по спора между Игнатий и Фотий, е било напълно законно и канонично, изхождало е от решенията на Вселенските събори и е било упражнено в отговор на молбите до папата и на двамата - единият, за да бъде възстановен в сан, а другият - за да бъде одобрен сана му. Следователно, това не е било акт на вмешателство в делата на Константинопол, а просто изпълнение от страна на папата на едно негово канонично задължение, резултатът от което обаче съвсем не се понравило на Фотий.
Това поведение на Фотий, преднамерено издигнал добавката "...и от Сина" в знаме против папата и Западната църква в цялост, става и една от главните причини за последващия век и половина след това (1054 г.)разкол в християнската Църква. За съжаление, този дух на разкол, неоснователно обосноваващ се с добавката "...и от Сина", и днес продължава нашироко да се поддържа на Изток.
 
Фотий е първият, който обвинява Западната църква в [[ерес]] заради добавката "и от Сина" ([[филиокве]]), направена в Никео-цариградския символ на вярата, макар по това време тя все още да не е официално приета в Рим. Фотий предприема и остра политическа полемика на богословска тематика срещу стремежа на Римския престол да наложи тотално [[първенство на папата]]. Анатемосва папа [[Николай I]], който в отговор анатемосва него. Така започва разривът между Западната и Източната църква, довел през 1054 г. и до [[Великата схизма]].
== Пратеничества на Кирил и Методий ==
Счита се, че именно Фотий е най-много държал за т.нар. [[хазарско пратеничество (мисия)]], която се оказва дипломатически провал. Единственото успешно пратеничество, това на [[Кирил и Методий]], от трите стратегически, за които се смята, че са предприети от Фотий, е [[моравско пратеничество]], но не във [[Великоморавия]], а в България.
 
В първия му период, катокогато Фотий е патриарх на Константинопол, етой предприетоизпраща пратеничаствотос напокръстителска мисия братябратята Константин-Кирил и Методий в [[Моравия]],. аФотий е основна фигура и в приемането на християнството на княз [[Борис I]] приема християнската вяра от своя кръстник, византийския [[император]] [[Михаил III]]. Създава се и българската църква. През 866 г. Фотий отправя специално послание до Борис I, чийто текст е запазен и е публикуван многократно.
 
== Книжовна дейност ==
Фотий е бил високо образован интелектуалец, който преди да стане патриарх се занимава с книжовна и преподавателска дейност. Съставя енциклопедическото съчинение "[[Библиотека (енциклопедия)|Библиотека]]", в което описва четените от него антични и апокрифни книги, много от които сега не съществуват. Той е един от предприелите покръстване на българите, учител е на св. [[Константин-Кирил Философ|Кирил]]. След завръщането си в Константинопол от заточение ок. 874 г. става възпитател на бъдещия византийски император [[Лъв VI Философ]]. Не е изключено към кръга от негови близки ученици да е принадлежал и бъдещият български владетел [[Симеон Велики]].
 
Фотий е канонизиран за [[светец]] от Православната християнска църква(паметта. Паметта му се чества на 6 февруари).
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Фотий_I_Константинополски“.