Средна гора: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 102:
== Климат и води ==
=== Климат ===
Нееднаквата надморска височина, значителното разчленяване и различната експозиция на релефа на Средна гора заедно с климатообразуващото въздействие на трансформираните въздушни маси от съседните земи обуславят подчертаната диференциация на климатичните условия. В основния пояс на планината до 1000 м н.в. за северните склонове и до 1500 м за южните преобладава умерено-континенталният климат. В ниския пояс на Сърнена Средна гора и най-вече в обсега на нейните южни склонове се наблюдава проявата на преходно-континенталния климат. В обсега на планинския релеф с над 1000 м н.в. за северните склонове и с над 1500 м за южните се наблюдава в нееднаква степен изразен планински климат. Вседствие на нееднаквата надморска височина на релефа средната януарска температура в най-ниските части се колебае в интервала от 0 до -4°С, а в обсега на планинския пояс тя има значително по-ниски стойности, които варират от -5 до -8°С. В рамките на добре затворените в орографско отношение котловини през студеното полугодие се създават условия за инвесни състояния. С тях са свързани абсолютните минимални температури в станциите [[Панагюрище]] (-32,4°С) и [[Ихтиман]] (-31,8°С).
За значителното климатично разнообразие в планината свидетелстват нееднаквото количествено разпределение на средногодишните валежи и различният им режим. В онези части от Средна гора, където се проявяват умерено-континенталните климатични условия, а така също и в обкега на планинския климат, валежите показват добре изразен летен максимум и зимен минимум Средногодишните валежни количества в земите с умерено-континентален климат варират между 600 и 800 мм, а в обсега на планинския пояс — от 800 до 1200 мм. Тук заедно с увеличаване на надморската височина и нарастването на валежните суми значително се увеличава количеството на твърдите валежи, като продължителността на снежната покривка достига 4-5 месеца. В районите, където се проявява преходно-континентален климат и е по-осезаемо средиземноморското климатично влияние, валежният режим се отличава с една ясно изразена тенденция за изравняване на сезонните валежни суми. Средногодишните валежи в тези части са сравнително най-малки и се колебаят от 550 до 600 мм.
=== Води ===
В по-голяма част от Средна гора, реките извиращи от нея показват дъждовно-снежен режим, отличаващ се със сравнително ранен пролетен максимум. Той е отражение на по-слабо изразеното снежно задържане и преобладаващото участие на плювиалния елемент във форвирането на речния отток. В източните най-ниски части реките са изключително с предимно дъждовен режим. Повечето от тези речни артерии се отличават с временно проявяващ се отток, а в обсега на обезлесените и деградирани от ерозията водосбори в отделни случаи показват и ясно изразено краткотрайно поройно оттичане.
В най-високите части на планината, поради сравнително малките валежни количества, по-слабото снежно задържане и по-силното изпарение модулът на оттока на реките е около 15 l/s/km<sup>2</sup>. В ниския планински пояс, главно в източните части на планината малките валежни количества, значителното изпарение, незначителния наклон и водопропускливата акумулативна основа намаляват модула на оттока до 1 l/s/km<sup>2</sup>.
С изключение на най-западните и северозападните части на [[Ихтиманска Средна гора]], които попадат във водосборния басейн на река [[Искър]], останалите части на планината се отнасят към водосборният басейн на река [[Марица]]. От Средна гора извират реките [[Лесновска река|Лесновска]] и [[Шипочаница]] (десни притоци на [[Искър]]), левите притоци на [[Марица]] — [[Очушница]], [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] (с притока си [[Мътивир]]), [[Луда Яна]] (с притока си [[Стрелчанска Луда Яна]]), [[Потока (река)|Потока]], [[Пясъчник (река)|Пясъчник]] (с притока си [[Калаващица]]), [[Каварджиклийска река|Каварджиклийска]] и [[Свеженска река|Свеженска]] (притоци на [[Стряма]]), [[Рахманлийска]], [[Омуровска]], [[Сазлийка]] и др.
По-голям язовир в района на планината е Тополница.
, както и множество [[минерални извори]] — [[Хисаря]], [[Стрелча]], [[Панагюрище]], село [[Баня (Област Пазарджик)|Баня]].
| |||