Разлика между версии на „Католическа църква“

м
+ дата на поискан източник
(Искане на източник)
м (+ дата на поискан източник)
'''Римокатолическата църква''' е най-многобройното [[Християнство|християнско]] [[Религия|вероизповедание]], което включва църквите, признаващи върховенството на [[папа|римския папа]] като глава на Вселенската църква. Както повечето християнски църкви, тя е продължител на първоначална църква, основана от [[апостол|дванадесетте апостоли]] след смъртта и възкресението на [[Исус Христос]]. Римокатолическата и [[Източноправославна църква|Източноправославната църква]] се разделят при [[Източно-Западна схизма|Източно-Западната схизма]] през [[1054]]. И двете църкви са приемници на първоначалната Христова църква, но традициите им са различни. Някои от западните отци на църквата считат, че епископът на Рим, римският епископ е ''primus inter pares'' (пръв сред равни), основано на обстоятелството, че св. ап. Петър е първият римски епископ, и че в Рим се намира неговият гроб, но най-вече — защото нему [[Исус Христос|Иисус]] казва „Ти си Петър (камък-гр.) и на този камък ще съградя Църквата си“). Несъгласието на Константинополския патриарх Фотий през 9-ти век с решението на папата да се обяви за върховен духовен глава на всички християни е една от причините за разделението между Източната и Западната църкви, окончателно състояло се през 1054 г.
 
{{източник|От самото начало на християнството, Римският папа е бил признаван като пръв епископ — и по чест, и облечен с известни юридически арбитражни права.|2013|09|20}} Източното православие признава единствено първата част — че Римският папа с нищо не се различава от останалите, освен по честта, и отрича всякакви негови юридически права върху християнската църква в нейната цялост.
 
== История ==
За разлика от Източноправославната църква, от XI век в Римокатолическата църква свещениците от латинския обред дават обет за безбрачие [[т.нар. целибат]]. Това изискване не се отнася за тези от източен обред, т.нар. „присъединени“ към Рим или иначе казано, „униатски“ църкви.
 
От друга страна, {{източник|докато Православната църква допуска трикратен развод|2013|09|20}}, Римокатолическата църква такъв не допуска развод по никакъв повод. Думите на Христос: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ се спазват вярно в католическата доктрина. Развод е възможен само в изключителни случаи, и това става след изрично разрешение на Римския Папа, за което обикновено се чака с години. В Православната църква се допуска църковен брак само между кръстени в своето лоно, докато в Римокатолическата църква са разрешени смесените бракове между представители на двете християнски вероизповедания, тоест не е необходимо кръщение на православния християнин, за да се венчае за римокатолик в католическа църква. Православен, който се венчае в римокатолическа църква, не загубва статута си на православен, освен ако изрично не пожелае да се присъедини към католическата общност, приемайки причастие, като преди това се изповяда пред католически свещеник.
 
За разлика от Православната църква, в която причастието се извършва с квасен хляб, в Римокатолическата традиция хлябът е неквасен. Осветеното вино не се приема от вярващите, както е в православието, а само от духовниците (това правило не е ненарушимо — често вярващите се причестяват и с виното). Смята се, че хостията (парченцето квасен хляб) съдържа в себе си тялото и от кръвта на Христос след освещаването на даровете.