Дончо Щипянчето: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 18:
 
===Във ВМОРО===
Включва се сред първите в дейността на щипския комитет на ВМОРО, вербуван от [[Даме Груев]]. Като доверен куриер на [[Гоце Делчев]] му е препоръчан от неговия съратник [[Прилеп (град)|прилепчанеца]] [[Тодор Станков]]. Една от първите задачи, които Андон Стоянов изпълнява през лятото на 1895 година е да се срещне с авантюриста [[Александър Чакъров (Щип)|Александър Чакъров]] и четата му във Винишко и от името на Гоце Делчев да го разубеди от намерението му да вдига въстание с 40 души. От края на 1895 година заедно с останалото оръжие, литература и кореспонденция той започва да пренася за комитетите и бомби, чийто главен производител в този период е [[Наум Тюфекчиев]] в София. На 7 април 1896 година на влизане в [[Битоля]] до храма „Света Неделя“, Андон Стоянов е заловен от турските власти, пренасяйки бомби, револвери и муниции, предадени му в Щип на 3 април от Тодор Станков. Подложен е на най-жестоки изтезания в продължение на месеци, но не издава никого. Въпреки това, от откритото у него шифровано писмо, адресирано „до Аврам Моше, Битоля“, властите заподозират съществуването на организация. Битолският валия [[Абдулкерим паша Бурсалъ]] кани европейските консули в града да видят бомбите.<ref>Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 57.</ref> Започва поредица от арести по маршрута на Доне Стоянов при това му пътуване- в Битолско, Прилепско, Щипско- само по подозрение. Това дава възможност на Гоце Делчев да се върне в Щип от планирано пътуване до България, настигнат и известен от куриера [[Спиро Келеманов]]. Разпитван първоначално от щипския каймакамин, а след месец и в Скопие, Делчев е освободен при условие да напусне Щип, а Тодор Станков - тогава негов колега и съквартирант - не е дори заподозрян. След близо година следствие Доне Тошев е осъден на 101 години затвор в пранги, намален по-късно на 15 години. За неговата скромност и непоколебима твърдост свидетелстват
 
[[Гьорче Петров]]: