Остроготи: Разлика между версии

За целта Империята инсценира война срещу българите („''Гърция чрез посегателството на съюзника Мундо прояви несъгласие с тамошното (българското) ръкополагане''“, съобщава Енодий). Тя спечелила на своя страна гепида [[Мунд]]о, от рода на Атила и братовчед на княз Тразерик, който започнал да тероризира българите с плячкосване — „''… с помощта на отвсякъде събрани крадци, разбойници и убийци … той живееше от ограбване на околността, крал на своите крадци.''“ (Йордан). Използвайки ангажираността на българите, Теодорих Велики изпратил двамата свои първи благородници граф [[Пеца]] (Пиций) и Хардуик „''с непосвещавана дотогава в бой младеж''“, за да завземат столицата на Долна Панония Сирмиум (Срем). Пеца, след като пропъдил Тразерик, успял да завземе града без бой и „''управлявал областта хуманно като собствена, а не я ограбвал като завладяна''“. „''След това потегли против [[Сабиниан Магн|Сабиниан]], военачалника на Илирикум, който се биеше тогава с Мундо при Маргоплан (Кюприя на р. Морава), … впрочем, който се намираше в отчаяно положение и мислеше да се предаде … и го спаси от ръцете на Сабиниан … и разби илирийската войска, … след което той (Мундо) от благодарност се подчини на крал Теодорих''“ (Йордан).

 

 

През 511 г. Теодорих Велики се обявява за Крал и на победените от франките в [[Галия]] вези-готи. Управлението на Теодорих Велики до неговата смърт през 526 г. е характерно с възприемането на административната практика на късната античност в Италия, стремеж към изравняване на римляните (''католици'') и готите (''ариани'') и води до късен културен разцвет на Италия.