Спасителят в ръжта: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Migrating 43 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q183883 (translate me) |
Редакция без резюме |
||
Ред 23:
'''Спасителят в ръжта''' ({{lang-en|The Catcher in the Rye}}) е [[роман]] от [[Джеръм Дейвид Селинджър]] и една от неговите най-известни [[книга|книги]]. Публикувана на 16 юли [[1951]] г. В [[Америка]] книгата дори в 21-ви век все още предизвиква противоречия заради езика, който ползва, либералните разбирания, [[секс]]уалната освободеност и нежеланието на 16-17 годишните да се съобразяват и живеят с общоприетите норми на [[общество]]то.
Книгата е изпълнена с философски разсъждения за [[живот]]а и [[смърт]]та и на места може да се възприеме като песимистична.
== Сюжет ==
Повествованието в романа се води от шестнадесетгодишния Холдън Колфийлд, който към момента на разказа си се лекува в [[психиатрична болница]]. Той разказва за събитията, сполетели го миналата зима. Разказът започва от един съботен следобед, в който се състои [[американски футбол|футболен]] мач между Пенси, частното училище посещавано от Холдън, и конкурентното Саксън Хол. За разлика от своите връстници, които са по трибуните, той наблюдава мача от близкия хълм. Причината се корени в една случка, станала по-рано през същия ден. Холдън става причина отборът по [[фехтовка]] на Пенси да пропусне състезание в [[Ню Йорк]]. Той забравя екипировката на отбора, поверена му като капитан, в метрото. Така целият отбор се връща със закъснение от града. Холдън има и друга причина да не бъде на мача. Той отива в дома на своя учител по история, г-н Спенсър, за да си вземе довиждане. Бил е изключен, поради лоши резултати . Спенсър е добронамерен, но досаден старец. Той прочита на глас написаното от своя ученик на изпита му по История, което съдържа и бележка към него самия.
След като напуска дома на учителя си по история, Холдън се връща в общежитието си. То е тихо и спокойно, защото повечето от учениците са все още на футболния мач. Носейки върху главата си нова червена ловна шапка, която е купил тази сутрин от Ню Йорк, той започва да препрочита една от книгите си, но това не продължава дълго. На първо време е обезпокояван от съседа си по стая Акли, а по-късно влиза в конфликт със съквартиранта си, Стадлър, който не остава доволен от темата на съчинението, което по-рано е помолил Холдън да напише за него. Женкар по нрав, Стадлър току-що се връща от среща с момче на име Джейн Галахър, която се оказва стара приятелка на Холдън. Той, подозирайки че Стадлър се е възползвал сексуално от Джейн, стига до физическа разправа със съквартиранта си. Стадлър надделява лесно в борбата. Холдън решава, че не може да издържи повече време в Пенси и хваща влака за Ню Йорк . Там той планира да остане в хотел до сряда, когато родителите му очакват да се върне у дома за коледната ваканция.
Холдън се настанява в хотел „Едмънт“. Наблюдавайки поведението на „извратените типове“ в отсрещната хотелска стая, той се бори със собствената си сексуалност. Както сам заявява, въпреки че е имал възможности да загуби девствеността си, той винаги се е държал почтително, когато едно момиче каже "не". Холдън решава да слезе в фоайето на хотела, където впоследствие се запознава с три около тридесетгодишни жени от [[Сиатъл]]. Той прекарва нощта танцувайки с тях, но накрая всичко свършва единствено с плащането на цялата сметка от негова страна. След необещаващо посещение в нощния клуб на Ърни в [[Гринуич Вилидж]], Холдън решава да повика проститутка в хотелската си стая. Първоначално нахъсан и самоуверен, неговото отношението към момичето се променя. Тя изглежда почти на същата възраст като него. Той се опитва да завърже разговор с нея и да я опознае като личност. Холдън започва да се чувства неловко в създалата се ситуация. Той увещава момичето, че всичко което иска е да поразговарят,при което тя напуска стаята му. Въпреки че той и плаща предварително уговореното, тя се връща със своя сводник, който му иска повече пари. Сводникът взима още пет долара от портфейла на Холдън, но въпреки това го удря в стомаха.
На сутринта Холдън се обажда на Сали Хейс, негова позната, с която си уговаря среща следобед , за да гледат театрална постановка. Холдън напуска хотела, оставя си багажа на централната гара и отива да закуси наблизо. Среща се с две монахини, едната учителка по английски език, с която обсъжда „[[Ромео и Жулиета]]“ . След срещата си с монахините, на Холдън му остава доста време до уговорката със Сали. Ето защо той решава да пообиколи магазините, търсейки специална плоча за малката си сестра Фийби - "Малката Шърли Бийнс ". По пътя си забелязва малко момче, което си припява "Когато някой някого улови в цъфналата ръж" (детска песен върху текста на „В цъфналата ръж“ от [[Робърт Бърнс]]). Това го кара да се почувства по-ведро. Постановката която гледат със Сали, е с участието на звездите на [[Бродуей]] Алфред Лънт и Лин Фонтейн. След края и, Холдън и Сали решават да отидат на кънки в [[Рейдио Сити Мюзик Хол]]. След като се пързалят известно време на леда, отиват на бара. Тогава Ходън импулсивно кани Сали да избяга с него надалеч. Тя категорично отхвърля подобна идея, което крайно разваля настроението на Холдън. Всичко приключва със скандал между двамата. Той си тръгва от бара, оставяйки я разплакана. За да запълни времето си, Холдън си уговаря среща с Карл Люс, стар негов познат от престоя му в хутънското училище. Тъй като има доста време до часа на уговорката, той отива на кино, съжалявайки в последсвие за решението си и едва изтърпявайки филма. После се отправя към „Уикър бар“ в хотел „Сетън“, където е срещата му с Люс. През цялото време, прекарано в бара, Холдън непрекъснато се налива с алкохол. След кратката си среща с Люс, той остава в бара до един през нощта. Тогава, вече почти мъртво пиян, се довлича до една телефонна кабина и позвънява на Сали Хейс. Минавайки през тоалетната след това, Холдън си тръгва от „Уикър бар“. Решава най-накрая да си даде отговор на един въпрос, който предходно засяга неколкократно в разказа си - какво се случва с патиците от [[Сентръл Парк]] през зимата? Не открива обаче никакви патици и след като известно време размишлява, провокиран от огромния студ, за това какво би станало ако се разболее от пневмония и умре, той се отправя към родния дом.
Успява да се добере безпроблемно до апартамента на родителите си , докато те са навън, за да види по-малката си сестра- Фийби, с която е доста близък. Холдън споделя с нея налудничава си мечта за това какъв иска да стане в бъдеще - "Спасителят в ръжта" (основаваща се на подочутата по-рано от него песен на малкото момче от улицата). Както сам се изразява :
<blockquote> "Все си представям малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива........А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта."</blockquote>В този контекст падането от пропастта може да се приеме като символ на загубата на детската чистота и невинност.
Когато родителите му се връщат у дома, Холдън се изплъзва навън и отива в дома на бившия си учител по английски език, г-н Антолини, на когото предварително позвънява. Учителят му предлага подслон за нощта, като преди сън двамата провеждат съдържателен разговор. Антолини казва на Холдън, че е мярка за зрялост да работиш смирено за дадена кауза в живота, вместо да го погубваш в името на такава. Разсъждавайки за живота, той досипва постоянно чашата си с уиски. Малко след като заспива, Холдън се събужда от нещо необичайно - г-н Антолини се е надвесил над него и го гали по главата. Това силно смутява Холдън и той бързо се изнизва навън.
Разхождайки се сам по улиците, Холдън изпада в дълбоки размишления. Взима решение да замине на [[Запад (САЩ)|запад]], където да работи в някоя бензиностанция. Смята да се преструва на глухоням , за да избегне безсмислените разговори с хората и да заживее в колиба близо до някоя гора. Единственото което смята да направи преди да осъществи плановете си е да се сбогува със малката Фийби. Когато й разкрива намеренията си, тя иска да замине с него. Холдън се противопоставя, което разстройва Фийби. Това го кара в крайна сметка да остане. Той се опитва да я развесели, като я води в зоологическата градина. Там, наблюдавайки я как се вози на една от въртележките , той се чувства изпълнен с щастие и радост.
В края на романа Холдън споделя, че би могъл да разкаже за по-нататъшните си преживяванията, но това не го вълнува особено към този момент. Той лежи в психиатрична болница, като му предстои на есен да постъпи в ново училище. Като заключение той споделя, че му е мъчно за всички герои на своя разказ и отправя послание към читателите :
<blockquote> "Не разказвайте никому нищо. Разкажете ли, ще ви стане мъчно за всички." </blockquote>
==Вижте също==
| |||