Кулак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Кулак''' (от [[руски език|руски]]: ''юмрук'') e понятие създадено и придобило популярност в [[Русия]] преди [[Октомврийската революция]], като е използвано за обозначаване на определена селска прослойка. Познатата сега специфична употреба на [[термин]]а е характерна за терминологията на руския марксизъм, има по-друго съдържание и възниква през 20-те и 30-те години в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], по време на [[национализация|национализирането]] и „кооперирането“ на земята. Съгласно марксическата теория от 20-те години на ХХ век селячеството се дели на :
* ''Кулаци'' - така са наричани по-заможните селяни, които използват наемен труд, притежават търговски или производствени обекти за услуги или за обработка на селскостопански продукт. Точно определение на характерните признаци на кулачеството не са дадени, както и няма законови документи за размера на богатството или влиянието им в селските общински управи. Кулакът е наричан „''класов враг''“. Тази неопределеност на понятието е позволявало всяка съпротива срещу комунистическото управление да бъде обозначавана като кулашка и да се прилагат различни [[репресия|репресивни]] мерки в процеса на т. нар. „разкулачване“. За „народни врагове“ и кулаци са обявявани дори семейства, които не искат доброволно да предадат единствената си крава в [[колхоз]]а. Така в болшевишката теория и управленческа практика се налага този термин и не означава хора с влияние, не е някаква морална или нравствена характеристика, а обозначава ''враг'' и придобива политизиран смисъл и значение. Понятието кулак [[Владимир Ленин]] формулира по следния начин:
::„Кулак: всеки селянин, който е произвел пшеница (храна) със своя труд и даже без използването на наемен труд, но крие пшеницата, се превръща в експлоататор, кулак, спекулант. <ref name="vileninpsst36opred">Ленин В.И. Полн. собр. соч. Т. 36. С. 447, 501, 59.</ref>
* ''Селски бедняци'', предлагащи труда си срещу заплащане като наемни работници.
* ''Средни селяни'', които в икономическо отношение са между двете горни категории - притежават собственост и с труда си получават доходи за семействата си.
 
От определението на Ленин се вижда колко е размита границата между кулака и средния селянин, и за болшевиките не експлоатацията на наемния работник е основнияосновният критерии за определяне на класовия враг.
 
==Кулаци в България==
След 1945 г. терминът е възприет и в [[България]], където има същият смисъл, същото политическо значение и е употребяван за насаждане отрицателно отношение към селяни, неприемащи [[Колективизация|колективизацията]] и създаването на [[ТКЗС]] в страната. Това не е само морална категория, а и политическа репресия срещу земеделските собственици с методите на държавното управление, <ref> Справка до Тодор Живков за насоките на вражеската дейност в страната юли 1956 г. <[http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf]> </ref> дори и след приемането им в ТКЗС. Оценката и обявяването за "''враг на народа"'' и кулак на един селянин е оставено да се извърши от местните партийни органи. Политическото преследване на кулаците и семействата им, репресиите срещу тях и лишаването им от собственост е наричано „разкулачване“. То се извършва както от местните, така и от държавните органи на властта, без никакво правно основание и без никакви причини за нарушениия съгласно законите на страната. <ref> Протокол от заседание на [[Общинско управление]] - [[Бутан (село)|с. Бутан]], [[3 септември]] [[1950]] г. с данни за обявените за кулаци жители на селото и иззети от тях земи, гори, инвентар. Ф. 521, оп. 1, а.е. 2, л. 82-84, оригинал, машинопис. ТД на Държавен архив - Враца</ref> Практически те са превръщани в пролетарии. Въпреки това съдбата на всеки от семейството на кулак е предопределяна от официално издавани характеристики от местните партийни и общински структури, предназначени да следват лицето за което е издадена до края на живота му. Тези характеристики секретно съхранявани в трудовите и други досиетата се приемат като абсолютна истина, не подлежат на какъвто и да е контрол, проверка или правно опровергаване на фактите в тях, и предопределят отношението към лицата, описвани като ''"врагове на народа"'', които ''"не приемат мероприятията на народната власт"'', въпреки че ''"нямат противообществени прояви"''.
 
== Бележки ==
<references />
[[Категория:Икономика на СССР]]