Голям дол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 16:
== История ==
Село Голям Дол е възникнало в дълбока древност. За това свидетелстват многобройните останки от онова време - двете калета Голямото и Лозарското, Тракийските могили,ограбени от иманяри. В подножието на Голямото кале блика студения извор на Бакърджийката. В източната част на Калето се намира люлякова гора, която пръска аромата си на голямо разстояние. През пролетта поляните са осеяни с кокичета, а по-късно с божури. На север от селото се намира Голямата могила, останала от времето на траките, но в последните години също разкопана и ограбена.
Свидетелство за древността на селото са намерените оръдия на труда още от каменната епоха. Открити са много римски и византийски монети, съхраняващи се в Старозагорския исторически музей. На юг от селото - източно от пътя в подножието на местността Дидейката, според преданията се намирали катакомби, където са провеждани тайни църковни обреди през ранно-християнската епоха. Там се срещат разноцветни стъкла, парчета от чаши и др. Впоследствие всичко е било зарито и сега трудно могат да се открият входовете.
Селото е възникнало най-напред в местността Вадите - недалеч от Омуровската река. Според преданието се е появила чума. Жителите били принудени да се изселят в местността Подгорите - на юг от връх Китката, най-високата част от Чирпанските възвишения. Използвали са изворната вода на днешната чешма Мандрата. Вероятно животът им там сред горите е бил по-труден, защото се преселват югозападно от днешното село на самия бряг на Омуровската река - недалеч от сградите на бившето ТКЗС.
Земята там е богата и плодородна, започват да се занимават активно със земеделие. Свидетелство за това са остатъци от овъглено жито, намерено в големи делви, затлачени от придошлите води на реката. И сега се намират парчета от грънци, тухли и керемиди. Според преданието реката често заливала селото при поройни дъждове и жителите били принудени отново да се преселят на друго място. Тогава се разделят на две, така възникват днешните села: Голям и Малък дол.
Старото име на селото било Голямо дерлий от дерето, което води началото си от чешмата Мандрата. Хората в селото се препитавали със земеделие и животновъдство. Имали прекрасни условия за отглеждане на овошки, лозя, рози и лавандула. До преди 60-70 години е имало розоварна, произвеждали са розово масло и розова вода. Всеки четвъртък е имало пазар-гюреш. Идвали са търговци от цялата околия. На Спасов ден ставал голям събор.
Много от жителите допълвали доходите си от изработка на точила. Точилената кариера, която се намира в Чирпанските възвишения, съществува и до днес. Тя била открита от Стратьо войвода, пребивавал в гората на около и често идвал в селото. Впоследствие се оженил за мома от Голям дол и се заселил в него. И до днес махалата в която е живял се нарича Стратьовската махала.
▲ По време на турското робство селото е било чисто българско. По време на Руско-турската война, при опожаряването на
Стара Загора, жителите на селото се укрили в околните гори.
читалищна дейност. Събират се за празници, чествания, юбилеи.
ловната дружинка на селото с дългогодишен председател Жельо Михайлов. Гората е богата на дивеч. Въздухът е чист и е прекрасно място за живеене.
До [[1906]] година името на селото е
и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]]
в 1912 година един човек от Голям дол е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].
| |||