Контекст: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Zelenkroki (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 3:
Когато дадена дума се използва в преносен смисъл или е многозначна, само в контекста във връзка със съседните изрази и форми може да се определи точното ѝ съдържание.
== Етимология ==
Произходът на думата в българския език е през [[руски]], [[немски]] и [[френски]] езици от латински.
== Видове контекст ==
== Примери за дума с няколко значения ==▼
=== Езиков контекст (вербален контекст) ===
▲==== Примери за дума с няколко значения ====
* Думата [[бит]] се използва за обозначаване на съвкупност от условия, нрави, обичаи, традиции и др., присъщи на даден народ, обществена класа, социална група и т.н.
* В по-общ, разширен смисъл тази дума се използва като синоним на [[живот]], [[битие]].
* В [[информатика]]та [[бит (информатика)|бит]] е мерна единица за количество [[информация]].
* В друг контекст думата бит е форма на минало страдателно [[причастие]] от [[глагол]]а бия. „Да не ядеш немит, ако не щеш да си бит.“<ref>Петко Славейков, Български пословици, изд. „Захарий Стоянов“, С., 2003, стр. 243.</ref>
* Форми на думата „бит“ като [[прилагателно]] име също се използват: „Изгледва като ''бита'' мечка.“ <ref>Петко Славейков, Български пословици, изд. „Захарий Стоянов“, С., 2003, стр. 342.</ref> — срещу смислово различен контекст за членуваната форма на „бит“ в израза „изследване на ''бита'' през епохата“.
<!-- * В поговорката „За един бит двама небити не дават“ същата дума е съществително име за човек, който е набит. Не знам дали трябва да имам източник, за да стане част от енциклопедична статия тази поговорка. Ще потърся. --~~~~ -->
=== Общ (разширен извън езиковите фактори) контекст ===
Има се предвид в най-общия смисъл ситуация, която включва освен лингвистични условия и всички обстоятелства — социални, психологически, природни, и т.н
==== Социален контекст ====
==== Културен контекст ====
== Влияние ==
Влиянието на контекстните параметри при езиковата употреба или дискурс обикновено се изучава от гледна точка на езика, езиковите промени, функционалния стил на говора. Основното допускане е, че говорещите адаптират езиковата употреба (като интонация, лексикален избор, синтаксис, както и други) към текущата комуникационна ситуация. В този смисъл, употребата на езика може да се нарече повече или по-малко „подходяща“ в даден контекст.
== Източници ==
<references />
Line 20 ⟶ 27:
[[Категория:Лингвистика]]
{{Превод от|en|Meaning (linguistics)|560672063}}
| |||