Троп: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 79:
'''Паралелизъм''' е стилистична фигура, чрез която се съпоставят образи (образен), епизоди (сюжетен) или ситактични конструкции (синтактичен). Когато двата елемента са и противопоставени, се получава контраст. Например двойката Яворови стихове с враг врагувам — мяра според мяра,/ с благ благувам — вяра зарад вяра изгражда пълен синтактичен паралелизъм, в рамките на който е вграден и ярък смислов контраст
'''Асонанс''' е стилистична фигура, която се състои в повторение на гласни звукове в стих, главно ударени, което създава усещане за вътрешна рима в рамките на стихотворението.Например в стихотворението „Хаджи Димитър“ на Ботев се среща асонанс с гласната е: „Настан'''е''' в'''е'''ч'''е'''р, м'''е'''с'''е'''ц изгр'''ее''', зв'''е'''зди обсипят свода н'''е'''б'''е'''с'''е'''н, гора зашуми, вятър пов'''ее''', Балканът п'''ее''' хайдушка п'''е'''с'''е'''н“.
'''Алитерация''' е стилистична фигура,обратна на асонанса, при която една или няколко сходни съгласни се повтарят неколкократно в близки думи. Алитерацията се използва най-често в поезията, но също и в прозата, особено при кратки фрази. Пример: '''Р'''а'''н'''о е '''Р'''а'''дк'''а '''р'''а'''н'''и'''л'''а.
'''Етимологична фигура''' е синтактична конструкция, при която думи с еднакъв корен са свързани в израз.
Този похват е характерен както за фолклорните песни, така и за личното творчество, например:
струна невеста '''РАНО ПОДРАНИ'''
'''Анафора''' е стилистична фигура, повторение на звукове, думи или синтактични конструкции в началото на два или повече стиха, строфи или изречения.Използва се, за да усили значението на конкретната дума или фраза, да придаде повече емоционалност и благозвучие на лириката
'''Епифора''' е стилистична фигура,обратна на анафората, която представлява повторение на еднакви думи или звуци в края на последователни стихове или фрази.. Чрез епифора в поезията се постига и т.нар. „омонимична рима“. Често се среща в белите стихове.
=== Фигури на мисълта ===
| |||