Ихтиманска Средна гора: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 49:
'''Ихтиманска (Западна) Средна гора''' е планински дял в западната част на [[Средна гора]] между долините на реките [[Искър]] на запад и [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] на изток.
Западната граница започва от [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]], спуска се по долината на река [[Бистрица (Мусаленска)|Боровецка Бистрица]] и по река [[Искър]] до язовирната стена на [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]]. Тези две реки отделят Ихтиманска Средна гора от разположените на запад [[Самоковска котловина]] и планините [[Плана]] и [[Витоша]]. Северната граница преминава по южните подножия на [[Софийска котловина|Софийската]], [[Саранска котловина|Саранската]], [[Камарска котловина|Камарската]] и [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската котловина]]. Тук чрез три планински прага — [[Негушевски рид]], [[Опорски рид]] и [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]] Ихтиманска Средна гора се свързва с планините [[Мургаш]] и [[Етрополска планина|Етрополска]], части от [[Стара планина]]. На изток проломната долина на река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] я отделя от [[Същинска Средна гора]], а на юг горното течение на река [[Марица]] — от североизточните склонове на [[Рила]] планина.
Нейният котловинно-хълмист и планински релеф може да бъде поделен на три района: Вакарелско-Белишки, Шипочанско-Еледжишки и Ихтимански. В обсега на Вакарелско-Белишкия район се проследява преобладаващата западно-източна орографска изява на планините [[Лозенска планина|Лозенска]] (1190 м), [[Вакарелска планина|Вакарелска]] (1090 м) и [[Белица (рид)|Белица]] (връх Голяма Икуна 1221 м). Тук между планините [[Лозенска планина|Лозенска]] и [[Вакарелска планина|Вакарелска]] в горното течение на река Габра (ляв приток на [[Лесновска река]]) се очертава малката по обхват [[Габренска котловина]].
Между [[Самоковска котловина|Самоковската]] на запад и долината на река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] на изток се намира Шипочанско-Еледжишкия район. В него на допира със северното подножие на [[Рила]] се открояват разнопосочните гърбища на ридовете [[Шипочански рид|Шипочански]] (1312 м), [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]] (1392,8 м), [[Септемврийски рид|Септемврийски]] (1275 м) и [[Еледжик (рид)|Еледжик]] (1186 м). Южно от тези ридове, на границата с [[Рила]] се намира [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската котловина]] (520 м).
Между орографските единици на Вакарелско-Белишкия и Шипочанско-Еледжишкия район в горното поречие на река [[Мътивир]] (десен приток на
Дължината и ширината на Ихтиманска Средна гора е около 50-52 км, площта ѝ 1370 км<sup>2</sup>, а следната ѝ надморска височина 750 м. Максималната височина на планината е 1392,8 м и се намира в най-южната част на рида [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]], недалеч от курортния комплекс [[Боровец]].
Изградена е главно от гнайси, пясъчници, варовици и гранити. В района на село [[Габра]] има находища на въглища, а в югоизточната ѝ част при град [[Момин проход]] и село [[Пчелин (село)|Пчелин]] топли минерални извори. Климатът е умерено-континентален. Цялата област се отводнява от левите притоци на [[Марица]] — [[Очушница]], [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] (с десния си приток [[Мътивир]]) и др. и [[Искър]] — [[Бистрица (Мусаленска)|Боровецка Бистрица]], [[Шипочаница]], [[Лесновска река]] и др. Почвите са предимно кафяви горски и излужени и оподзолени канелени горски. Преобладаващата горска растителност е представена от дъбови и букови гори, а по високите части — пасища.
В пределите на Ихтиманска Средна гора са разположени 4 града — Ихтиман, Костенец, Долна баня и Момин проход и множество малки села и махали.
От северозапад на югоизток през планината, от село [[Нови хан]] до село [[Калугерово Област Пазарджик)|Калугерово]], на протежение от 79 км преминава участ от автомагистрала "[[Тракия (автомагистрала)|Тракия]]".
Успоредно на нея, от село [[Нови хан]] до град [[Белово]], на протежение от 74,2 км — участък от първокласен път № 8 от Държавната пътна мрежа ГКПП "Калотина" — [[София]] — [[Пловдив]] — ГКПП "Капитан Андреево".
== Вижте още ==
| |||