Разлика между версии на „Ихтиманска Средна гора“

редакция без резюме
'''Ихтиманска (Западна) Средна гора''' е планински дял в западната част на [[Средна гора]] между долините на реките [[Искър]] на запад и [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] на изток.
 
Западната граница започва от [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]], спуска се по долината на река [[Бистрица (Мусаленска)|Боровецка Бистрица]] и по река [[Искър]] до язовирната стена на [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]]. Тези две реки отделят Ихтиманска Средна гора от разположените на запад [[Самоковска котловина]] и планините [[Плана]] и [[Витоша]]. Северната граница преминава по южните подножияпериферии на [[Софийска котловина|Софийската]], [[Саранска котловина|Саранската]], [[Камарска котловина|Камарската]] и [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската котловина]]. Тук чрез три планински прага — [[Негушевски рид]], [[Опорски рид]] и [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]] Ихтиманска Средна гора се свързва с планините [[Мургаш]] и [[Етрополска планина|Етрополска]], части от [[Стара планина]]. На изток проломната долина на река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] я отделя от [[Същинска Средна гора]], а на юг горното течение на река [[Марица]] — от североизточните склонове на [[Рила]] планина.
 
Нейният котловинно-хълмист и планински релеф може да бъде поделен на три района: Вакарелско-Белишки, Шипочанско-Еледжишки и Ихтимански. В обсега на Вакарелско-Белишкия район се проследява преобладаващата западно-източна орографска изява на планините [[Лозенска планина|Лозенска]] (1190 м), [[Вакарелска планина|Вакарелска]] (1090 м) и [[Белица (рид)|Белица]] (връх Голяма Икуна 1221 м). Тук между планините [[Лозенска планина|Лозенска]] и [[Вакарелска планина|Вакарелска]] в горното течение на река Габра (ляв приток на [[Лесновска река]]) се очертава малката по обхват [[Габренска котловина]].
В пределите на Ихтиманска Средна гора са разположени 4 града — Ихтиман, Костенец, Долна баня и Момин проход и множество малки села и махали.
 
От северозапад на югоизток през планината, от село [[Нови хан]] до село [[Калугерово (Област Пазарджик)|Калугерово]], на протежение от 79 км преминава участ от автомагистрала "[[Тракия (автомагистрала)|Тракия]]".
 
Успоредно на нея, от село [[Нови хан]] до град [[Белово]], на протежение от 74,2 км — участък от първокласен път № 8 от Държавната пътна мрежа ГКПП "Калотина" — [[София]] — [[Пловдив]] — ГКПП "Капитан Андреево".
 
По северната периферия на планината, между селата [[Горна Малина]] и [[Мирково]], на протежение от 36,8 преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП "Гюешево" — [[София]] — [[Карлово]] — [[Бургас]].
 
Освен тези два първокласни пътя през планината преминават още четири пътя от Държавната пътна мрежа:
* По цялото южно и западно подножие на планината, по долините на реките [[Марица]] и [[Искър]] преминава целия участък (88,7 км) на второкласен път № 82 [[Костенец]] — [[Самоков]] — [[София]].
* Между селата [[Вакарел]] и [[Поибрене]], на протежение от 34,1 км — участък от третокласен път № 801 [[Вакарел]] — [[Панагюрище]] — [[Стрелча]].
* От град [[Ихтиман]] до село [[Калугерово (Област Пазарджик)|Калугерово]], на протежение от 39,1 км — участък от третокласен път № 803 [[Ихтиман]] — [[Лесичово]] — [[Пазарджик]].
* От [[Ихтиман]] до [[Самоков]], цялото протежение (37,3 км) — от третокласен път № 822 [[Ихтиман]] — [[Ново село (Софийска област)|Ново село]] — [[Самоков]].
 
От северозапад на югоизток, успоредно на първокласен път № 8 преминава и част от трасето на жп линията [[София]] — [[Пловдив]], а по северните ѝ слонове, успоредно на първокласен път № 6 — участък от трасето на Подбалканската жп линия [[София]] — [[Карлово]] — [[Бургас]].
 
== Вижте още ==