Лозенска планина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 47:
| easiest_route =
}}
'''Лозенска планина''' e планина в Западна [[България]], част от [[Ихтиманска Средна гора]].
== Географско положение, граници, големина ==
На запад и югозапад [[Панчаревски пролом|Панчаревският пролом]] на река [[Искър]] отделя Лозенска планина от планините [[Витоша]] и [[Плана]], а на изток долината на Габренска река (ляв приток на [[Лесновска река]], от басейна на [[Искър]]) — от [[Вакарелска планина]] на [[Ихтиманска Средна гора]]. На север склоновете ѝ постепенно потъват в [[Софийска котловина|Софийската котловина]]. Дължината на планината от запад на изток е около 15 км, а ширината ѝ варира от 5 км на запад до 10 км на изток. Площта ѝ е около 80 km<sup>2</sup>.
== Геоложки строеж, деление ==
* Северен дял — Той е по-голям и висок. Северните склонове и тези към река [[Искър]] са стръмни, а към река Ракита полегати и изпълнени с множество поляни. Тук са най-високите върхове в планината са '''Попов дял''' (1190,2 m), Ланина могила (1188 m), [[Половрак]] (1182 m) и Бачун (1150 m);
* Югозападен дял — В северната му част се намира най-високият му
== Климат и води ==▼
Повечето реки и потоци пресъхват през лятото особено по северните склонове. Дори по-дълга водна артерия като потокът в Беларски дол, приемащ няколко по-дълги потока до вливането си в
▲* Югозападен дял — В северната му част се намира най-високият му [[връх]] [[Шарбаница]] (1101) m. На югоизток от него делът е прорязан от сравнително дълбоките [[Русамски дол]] и [[Беларски дол]], които се вливат в р. [[Искър]]. Хребетите над тях слизат стъпаловидно, завършвайки с интересни скали по върховете [[Гарванец]], [[Загазе]] и [[Калето]]. Скалите Гарванец са един от най-интересните туристически обекти в планината. На юг и югозапад от [[Беларски дол]], делът представлява нещо като наклонена към [[язовир Искър]] плоскост с няколко едва подаващи се над нея върхове ([[Суша могила]], [[Агината могила]]). В този район попадат опитното дивечоразвъдно стопанство и забранената зона около [[язовир Искър]].
▲== Климат ==
▲Мек [[умерено континентален]]. Снежната покривка не се задържа дълго - 4 месеца.
▲Повечето реки и потоци пресъхват през лятото особено по северните склонове. Дори по-дълга водна артерия като потокът в Беларски дол, приемащ няколко по-дълги потока до вливането си в [[река]] [[Искър]], през юли и август може да пресъхне напълно. Въпреки това в планината има достатъчно извори. По-известни са Бачул, Студен кладенец, Ибров кладенец, Светена вода, Ловджийската чешма, Гъркина чешма, Матейната чешма и Изворо. Най-голямата река протичаща в пределите на Лозенска планина е Ракита. От северната страна има множество къси и маловодни реки и потоци. Те са известни главно на по-старите жители на селата и на козари и говедари. Такива са Брожданска, Радиличка, Сакошка и Димовска бара, Блазно дере, Каменити дол, Ланчевска бара, Топлика, Буков дол и др. Над Нови хан е по-голямата река Студеница, която извира от северния склон на [[връх]] Мали Попов дял и има дълбока и красива долина. Също много красива е долината на Търнавска река. Горното и Долното [[Габренско езеро]] са добре познати на любителите на риболова. Макар и да се води като язовир, [[Панчарево]] е най- популярната от водните площи около [[София]]. Минералният извор при [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]] е още от римско време, а вероятно и преди това е бил известен на [[траки]]те. Днес се намира под езерото, но водите му са изведени до чешмите и банята на самия бряг.
== Почви ==
До 700 m са [[канелени горски почви|канелени горски]], на по-голяма височина [[кафяви горски почви|кафяви горски]], а по [[Искър]] [[алувиални почви|алувиални]].
== Флора и фауна ==
В миналото цялата планина е била покрита с непроходими вековни [[бук]]ови и [[дъб]]ови гори, много от които са унищожени поради многовековната сеч, пашата и ерозията. Сега в планината има много пасища. Старите гори са запазени около [[Лозенски манастир|Лозенския манастир]] и са част от [[НАТУРА 2000]]. Растителността е съставена от средноевропейски и субсредиземноморски широколистни дървесни и тревисти видове. В ниските части се срещат [[цер]], [[космат дъб]], [[горун]], [[
[[Бозайници]] -[[сърна|сърни]], [[дива свиня|диви свине]], [[лисица|лисици]], [[Катерици]], [[Див заек|зайци]], рядко [[вълк|вълци]]. През зимата оттук минават [[мечки]]. Лозенската планина свързва мечките от [[Рила]], [[Витоша]] и [[Стара Планина]]. [[Птици]] - [[пъдпъдък|пъдпъдъци]], [[горски гълъб]]и, [[гургулица|гургулици]], [[Кълвачоподобни|кълвачи]] и [[чучулига|чучулиги]]. [[Влечуги]] и [[земноводни]] - [[усойница]], [[пепелянка]], [[смок]], [[сива водна змия]], [[зелен гущер]], [[тритони]], [[планинска жаба]]. Други - [[сечко розалия]], [[зелен скакалец]] и [[цикади]].
== Селища, природни и културни забележителности ==
По северните склонове на планината са разположени три села — [[Герман]], [[Лозен (Област София)|Лозен]] и [[Нови хан]], а по южното — [[Долни Пасарел]] и [[Габра]].
Лозенската планина е била населена още в древността. В планината има няколко тракийски светилища и могили. По-късно са построени няколко наблюдателни крепости - ''Равулското кале'' на връх [[Калето]], ''Европейското кале'' на едноименния връх и [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]]. Старият път от [[София]] за [[Самоков]] е минавал през тогавашното село Горни Лозен и планинския проход Влаковете (името на прохода дошло от волските и конските впрягове, които извличали тежките товари по стръмния северен склон към прохода). Оттам пътят се спускал до село [[Долни Пасарел]] и продължавал по долината на река [[Искър]]. Село [[Габра]] е основано по турско време от освободили се от пазачите си роби, Горни Лозен — според легендата от юнак надвил "черен арапин" и спечелил свободата на свои сънародници, а [[Нови хан]], възникнал на мястото на най-големия хан по пътя от [[Цариград]] до [[Белград]]- Йени хан. Според едно предание в м. Селище е било селото, чиито жители са основали [[Долни Лозен]].▼
▲Лозенската планина е била населена още в древността. В планината има няколко тракийски светилища и могили. По-късно са построени няколко наблюдателни крепости - ''Равулското кале'' на връх [[Калето]], ''Европейското кале'' на едноименния връх и [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]]. Старият път от [[София]] за [[Самоков]] е минавал през тогавашното село Горни Лозен и планинския проход Влаковете (името на прохода дошло от волските и конските впрягове, които извличали тежките товари по стръмния северен склон към прохода). Оттам пътят се спускал до село [[Долни Пасарел]] и продължавал по долината на река [[Искър]]. Село [[Габра]] е основано по турско време от освободили се от пазачите си роби, Горни Лозен — според легендата от юнак надвил "черен арапин" и спечелил свободата на свои сънародници, а [[Нови хан]], възникнал на мястото на най-големия хан по пътя от [[Цариград]] до [[Белград]]- Йени хан. Според едно предание в
В планината има и няколко паметника. На връх [[Половрак]] сред малък парк е паметникът на неизвестен въстаник от четата на [[Георги Бенковски]]. В Стражарски дол, близо до вилна зона "[[Пасарел]]", е паметникът на смелия летец [[Димитър Списаревски]], направил първия таран в авиационната ни история, спирайки [[бомбардировач]] летящ към [[София]].
В планината
*[[Германски манастир]] "Св. Иван Рилски".
*[[Лозенски манастир]] "Св. Спас" - основан през 14 век и разрушаван и възстановяван няколко пъти.
*[[Панчаревски манастир|Панчаревски (Урвишки) манастир]] "Св. Николай летни"- има подобна история.
*[[Пасарелски манастир]] "Св. Петър и Павел" - в миналото е имало стара постройка, по-късно унищожена. Сегашната църква е от 19 в. Тя е зле запазена, но фреските ѝ са в добро състояние.
В югозападната част на планината, над десния бряг на река Искър се извисяват останките от средновековната крепост [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]].
== Туризъм ==
В Лозенската планина няма туристически хижи, а само туристически заслони - „Синаница“ в
„Ловния заслон“,„Половрак“ и „Урвич“. В планината има много немаркирани пътеки изградени от местните жители като те са труднопроходими, обрасли и ерозирали.
От трите села по северното подножие на планината към главното ѝ било са прокарани туристически маршрути, които в повечето случаи се дублират с почвени пътища и козарски пътеки, прокарани в миналото за стопански цели, използващи се и до днес. Най-популярни са маршрутите около връх [[Полуврак]] и [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]].
Има 2 маркирани туристически маршрута:
*[[Лозен]]-[[Лозенски манастир]]-връх [[Половрак]]-[[Долни Пасарел]].
*[[Лозен]]-[[Лозенски манастир]]-връх [[Половрак]]-връх
<center><gallery caption="">
Line 106 ⟶ 104:
== Външни препратки ==
{{commonscat|Lozen|Лозенска планина}}
* [http://www.lozenska.hit.bg/ Лозенска планина] — авторски сайт с история, маршрути и фотогалерия
== Вижте още ==
* [[Списък на планините в България]]
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-34-59|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-059.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-34-60|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-060.jpg|scale=1:100000}}
== Източници ==
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 290-291. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
[[Категория:Планини в България]]
[[Категория:
[[Категория:
[[Категория:Област София]]
| |||