Разлика между версии на „Кръстовден“

редакция без резюме
 
== История ==
Според църковното предание [[Света Елена]] - майката на император [[Константин Велики]], се- счита зае ревностна християнка. През [[326]] година тя се отправя към светите места в [[Палестина]], за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.
 
Частица от този [[Животворен кръст|животворящ кръст]] Елена изпраща на сина си в [[Константинопол]], а самият кръст е положен в [[йерусалим]]ския храм “Възкресение Христово”. На [[Велики петък]] се изнасяла на [[Голгота]] за поклонение.
 
== Богослужение ==
На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманахарманът, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попасвещеника с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта.
 
== Вярвания ==
Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето "тръгва назад" към зимата и денят се "кръстосва" с нощта - изравняват се. Времето се застудява, водите на морето и реките изстиват. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от [[Симеон Стълпник|Симеоновден]] (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на странатаБългария празникът е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие. На този ден жените "кръстосват" (загърлят) многогодишните цветя в градинките си – за да не се "пресекат" китките им, защото вече може да се очакват и първите слани. А мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради захлаждането.
 
== Обичаи ==
[[Файл:Orthodox Cross--Universal Exaltation of the Precious and Life Giving Cross.jpg|200px|мини|вдясно|Христовият кръст в православна църква в [[Отава]]]]
По традиция на Кръстовден се спазва строг [[Пост (въздържание)|пост]], "говеее се за кръста" и не се ядехапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н. На трапезата има само постни храни. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, грозде. Най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита (кръсташка) - обреден хляб с украса от кръст върху него. За празника се раздават пресни пити – тази "житна жертва" умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.
 
На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите, а имен ден: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Ставри.
 
ПразникКръстовден е празник на градовете: [[Бяла Слатина]] и [[Силистра]].
 
== Вижте също ==
Анонимен потребител