Праславянски език: Разлика между версии

 

== Територия на разпространение ==

 

В съвременнта наука е общоприето становището, че оформянето на славяните като отделен етнос е маркирано от появата на т.нар. [[Лужишка култура]] в началото на 13 век пр.н.е. на територията между Висла и Одра в днешна [[Полша]].

 

Поради липсата на писмени паметници, етапите в развитието на праславянския език могат да се очертаят само хипотетично, чрез сравнително-историческия метод, като се има предвид, че някои заключения могат да имат различни тълкувания. Съвременното състояние на славянските езици показва, че проф. Леков е прав, като говори за динамични граници на езиковата територия на праславяните. Същата теза може да се приложи и към диалектите на праславянския език, от които по-късно се оформят отделните славянски езикови групи и езици.

 

=== Ранен период ===

Началото на праславянския език може да се отнесе към 3-то хилядолетие преди новата ера, когато индоевропейският праезик се разпада на отделни диалекти. В периода от началото на 2-то до средата на първото хилядолетие преди новата ера праславянският език е в контакт с [[балти]]йския. Това е периодът на т.нар. ''балто-славянска езикова общност'' или ''близост'', през който се развиват общи черти в балтийски и праславянски. Праславянският език се разпада около втората половина на първото хилядолетие от новата ера. Това е периодът на ''отваряне на сричката'', т.е. когато всички срички в праславянски започват да се подчиняват на ''закона за възходящата звучност''. През този период настъпват редица промени в праславянския език, някои от които засягат цялата славянска територия, други – само част от нея, а интензивността им не е еднаква. Едни промени обуславят други, изравняват се или се пресичат географски и по този начин се оформя диалектната диференциация в праславянски, довела по-късно до появата на трите езикови групи.

 

==== Влияния от неславянски езици ====

В развоя си праславянският език се сблъсква с влияния и на различни неславянски езици, най-вече езици от германската и иранската група. Германски заемки са например лексемите *''gąsъ'' „гъска“, *''koldędzь'' „кладенец“, *''kъnędzь'' „княз“, *''welьbądъ'' „камила“, *''kupiti'' „купя“, *''stьklo'' „стъкло“, *''хъlmъ'' „хълм“, *''bukъ'' „бук“ др. Ирански заемки са лексеми като *''bogъ'' „бог“, *''rajь'' „рай“, *''sъto'' „сто“ (вместо *''sęto''), *''хъrwаtъ'' „хърват“ и др.

 

==== Фонетични промени и ранни диалекти ====

Предполага се, че още в праславянската родина праславянският език се разпада на 2 диалекта, наричани по различен начин от различни учени: ''западен'' или ''северозападен'' и ''източен'' или ''югоизточен''. Към източния принадлежи и по-късно отцепилият се южнославянски клон. Това разделение се появява в резултат на [[Палатализация в славянските езици|палатализациите]] на задноезичните ''k'', ''g'', ''х'' пред предни гласни. [[Палатализация в славянските езици#Първа палатализация на k, g, ch|Първата палатализация]] дава еднакви резултати на цялата праславянска територия: ''č'', ''dž'', ''š'', докато [[Палатализация в славянските езици#Втора палатализация на k, g, ch|втората]] дава еднакви резултати само при ''k'', ''g'' : ''c'', ''dz''; в западния диалект резултатите от първа и втора палатализация за ''х'' се изравняват – ''š'', а в източния диалект обсегът на втора палатализация е по-голям: групите ''gw'', ''kw'', ''хw'' > ''dzw'', ''cw'', ''sw'' (''gwězda'' > ''dzwězda'', ''kwětъ'' > ''cwětъ''). Западният и източният диалект се различават и по запазването или промяната на групите ''tl'' и ''dl'': в западнославянския се запазват непроменени, а в източния ''t'' и ''d'' отпадат и остава само ''l'': ''četlъ'' >''čelъ'', ''wedlъ'' > ''welъ''.

 

 

=== Късен период ===

==== Ликвидна метатеза и диалектно деление ====

Двете палатализации и запазването или промяната на групите ''tl'' и ''dl'' характеризират началното обособяване на праславянските диалекти. Промяната на групите *''tort'', *''tolt'' и *''tert'', *''telt'' бележи нов етап от развитието на праславянския. Според резултатите от тази промяна може да се предполага, че е възникнало ново деление на праславянските диалекти на ''югозападен'' и ''източен''. В югозападния диалект настъпва [[Възходяща звучност на праславянската сричка#Ликвидна метатеза|метатеза]] (макар и с различни резултати) на ликвидните съгласни ''r'' и ''l'' и гласните, докато в източния се получава т.нар. ''пълногласие'':

* югозападен: ''trot'', ''tlot'', ''tret'', ''tlet'' (на север) и ''trat'', ''tlat'', ''trět'', ''tlět'' (на юг): <br>[[полски език|полски]]: ''gród'', ''młody'', ''drzewo'', ''mleko''<br>старобългарски: ''gradъ'', ''mladъ'', ''drěvo'', ''mlěko''<br>[[чешки език|чешки]]: ''hrad'', mlady'', ''dřevo'', ''mléko''

* източен: ''torot'', ''tolot'': <br>[[руски език|руски]]: ''город'', ''молодой'', ''дерево'', ''молоко''<br>Тази промяна в източния диалект е непоследователна: в съвременните северни руски диалекти се срещат примери с метатеза на ликвидните: ''праська'' (прасе), ''заграда'' (заден двор), ''слажоный'' (сладък).

 

==== Разпадане на праславянския език ====

През по-нататъшния развой на праславянския език настъпва отделяне на ''южни диалекти'' и сближаване на предците на днешните [[източни славяни|източни]] и [[западни славяни]], като се оформят две нови групи диалекти – ''северна'' и ''южна'', които не са напълно хомогенни. Периодът на тези промени може да се счита за период на окончателно разпадане на праславянския език.

 

* В началото на думата групите *''ort'' и *''olt'' под действие на закона за отваряне на сричката винаги се променят в ''rat'' и ''lat'' в южните диалекти, а в северните, в зависимост от интонацията, се променят в ''rat'', ''lat'' или в ''rot'', ''lot'':

**старобългарски: ''рамѧ, равьнъ, лакомъ, ладии'' (но има и вариант ''алъдии'')

 

== Използвана литература ==

* Иван Куцаров, ''Сравнителна граматика на славянските езици'' (лекции в СУ, 1978–1979)

* ''Увод в изучаване на южнославянските езици'', БАН, С. 1986

 

{{Славянски езици}}