Козарника (община Димово): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 6:
Пещерата е обитавана през [[среден палеолит|средния палеолит]], но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит [[зъб]] на представител на рода ''[[Homo]]'', може би ''[[Homo erectus]]''. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в [[Европа]].
Силни спорове предизвиква и друга находка от [[ранен палеолит|раннопалеолитните]] пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при ''[[Homo sapiens]]'' преди 50 хиляди години.
В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 - 19 000 г.) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 43 вида птици, един от които - праяребицата (Perdix paleoperdix) е фосилен, а 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната - тетрев (Tetrao tetrix), снежна яребица (Lagopus lagopus), снежен бухал (Bubo scandiacus) и червеноклюна хайдушка гарга (Pyrrhocorax pyrrocorax). Плейстоценските птици от Козарската пещера дават отлични примери за т. н. "смесени фауни", съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно, напр. снвжни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства в съчетание с иглолистни и широколистни гори, т. е. мозаична лесостеп.▼
▲В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 - 19 000 г.) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 43 вида птици, един от които - праяребицата (Perdix paleoperdix) е фосилен, а 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната - тетрев (Tetrao tetrix), снежна яребица (Lagopus lagopus), снежен бухал (Bubo scandiacus) и червеноклюна хайдушка гарга (Pyrrhocorax pyrrocorax). Плейстоценските птици от Козарската пещера дават отлични примери за т. н. "смесени фауни", съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно, напр. снвжни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства в съчетание с иглолистни и широколистни гори, т. е. мозаична лесостеп.<ref>Boev, Z. 2001. Late Pleistocene birds from the Kozarnika Cave (Montana District; NW Bulgaria). – In: Delchev, P., St. Shanov, Al. Benderev (Eds.). Karst. Vol. I. Proceedings of the First National Conference on Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 10.-11.11.2000. Earth and Man National Museum. Association of Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 113-128.</ref>
== Източници ==
<references />
* Маргарит Дамянов, ''„Балканският маршрут“'', National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312-6571
* „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2357-2358.
* Paul Rincon, [http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/science/nature/3512470.stm ''„Early human marks are 'symbols'“''], BBC News, 16 март 2004
== Вижте също ==
| |||