Радиоелектроника: Разлика между версии

Изучаването и създаването на радиотехнически средства за излъчване, разпространение на [[Електромагнитни вълни|електромагнитните вълни]] и приемането им на далечно разстояние от източника, са постижения получили бързо развитие именно чрез откритията на електрониката, чието начало е създаването на [[електронна лампа|радиолампите]] през 1904 г. Двете приложни [[инженерна наука|науки]] [[радиотехника]] и [[електроника]], като се допълват взаимно чрез научни експерименти, открития и разработка на технически средства, създават условия за манипулиране, обработка и пренос на [[информация]]. Чрез техническите средства на радиоелектрониката, информацията от всякакъв характер може да бъде превърната от електронни вериги в електрически сигнали и да бъде излъчена от предавател, а след преноса ѝ на разстояние, приетите в приемник електрическитеелектрически сигнали да се обработят и преобразуват отново в информационни масиви, или управляващи въздействия. Чрез техническите средства на радиоелектрониката е възможно реализирането на [[информационни технологии|информационните технологии]] за обменаобмен на съобщения и осъществяване на [[телекомуникация]] на значителни разстояния.

Радиоелектронните устройства и създадените с тях системи, се изграждат от електронни вериги с възможности да работят в различни честотни обхвати и да обработват [[Аналогов сигнал|аналогови]] и [[Цифров сигнал|цифрови]] електрически сигнали. Активните елементи, които реализират обработката на информационните масиви, се изграждат от електронни ([[електронна лампа]]), [[полупроводник]]ови, оптикоелектронни или елементи на квантовата електроника в съчетание с други пасивни градивни елементи. Пасивните елементи създават и осигуряват работните режими на активните елементи, реализират радиотехническите вериги като технически решения за предаване на електрическите сигнали и участват във тяхното формиране. Основното изискване към радиотехническата верига е да не променя формата на сигнала, защото с това се променя съдържанието на носената информация, т.е. да обработва електрическите сигнали без изкривявания и при минимален разход на енергия. При тези условия радиоелектронните устройства осъществяват усилване, генериране, модулиране, демодулиране и др., чрез което се постига висока ефективност и надеждност, чувствителност и избирателност и високо качество на възпроизвеждането на предадената и приета информация от радиоелектронната апаратура. Всички активни и пасивни елементи се свързват в принципни електрически схеми по определен начин, за да изпълняват определени функции при обработката, пренасянето на информация по проводници, чрез оптични средства или ефирно чрез електромагнитни вълни, до предлагането ѝ в приемлив вид за директно ползване или управление на автоматизирани средства и системи, понякога разположени на значителни разстояния.

* ТехническиТехническият университет в София най-широко разгръща обучението на студенти във Факултет Радиоелектроника (от 1963 до 1987 год.), когато поради бързото развитие на електрониката и комуникационната техника се налага разделянето на факултета и създаването на нови факултети и специализации в тази бързо развиваща се област.

* НационалнияНационалният военен университет „Васил Левски“ Велико Търново провежда обучение чрез факултет „Комуникационно-информационни системи“. Висше военноморско училище „Н.Й.Вапцаров“ провежда обучение във факултет „Навигационен“ чрез специализацията „Корабна радиоелектроника“;

* Обучение по основи на радиоелектрониката провеждат Софийски университет „Св. Климент Охридски“ към специалността „Комуникации и физична електроника“. ПловдивскиПловдивският университет „Паисий Хилендарски“ предлага обучение на студентите по радиоелектроника, свързано с техническите средства за „Аудивизуални и информационни технологии на обучение“.