Средна гора: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 47:
| easiest_route =
}}
[[КартинкаФайл:014 Dal Middelgebergte vanuit tempel Thraciërs.jpeg|мини|250px250п|Изглед от хълма със светилището край [[Старосел]] към Средна гора]]
[[КартинкаФайл:Butterfly Bulgaria 20110618.jpg|дясномини|thumb|250px250п|Пеперуда, заснета в Средна гора през 2011 г.]]
 
'''Средна гора''' е средно висока планина в централната част на [[България]], успоредно на [[Стара планина|Старопланинската верига]].

Най-високата ѝ точка е връх [[Голям Богдан]] (1603,4 м), разположен в средната ѝ най-висока част - [[Същинска Средна гора]]. Административно планината попада в 7 области: [[Област София|София (град)]], [[Софийска област]], [[Област Пазарджик|Пазарджик]], [[Област Пловдив|Пловдив]], [[Област Стара Загора|Стара Загора]], [[Област Сливен|Сливен]] и [[Област Ямбол|Ямбол]]
 
== Географско положение, граници, делене ==
=== Географско положение, площ ===
Планината е разположена между [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]] на [[север]] и [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] на [[юг]]. На [[запад]] се простира до долината на река [[Искър]], а на изток - до завоя на река [[Тунджа]], северно от град [[Ямбол]].

Дължината и&#768; от запад на изток е 285 [[километър|километра]], а най-голямата и&#768; ширина е около 50 километра. Площта на планината е 5950 км<sup>2</sup><ref>Пенин Р. "Природна география на България", София, изд. Булвест 2000, 2007, стр. 180-184.</ref>, а средната и&#768; надморска височина — 608 м.
 
=== Граници ===
==== Северна граница ====
Северната граница на планина се проследява от запад на изток по южните периферии на следните осем [[Задбалкански котловини]]: На запад започва от долината на река [[Искър]] при село [[Герман]] и проследява южната и югоизточната граница на [[Софийска котловина|Софийската котловина]], след това следи южните части на [[Саранска котловина|Саранската]], [[Камарска котловина|Камарската]], [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската]], [[Карловска котловина|Карловската]] и [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката котловина]]. След товаПосле следи [[Межденишкия пролом|Межденишки пролом]] на река [[Тунджа]] и южния склон на [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]] и завършва на изток до завоя на река [[Тунджа]], северно от град [[Ямбол]] с връх Зайчи връх (Таушантепе, 256 м).
 
Чрез пет напречни планински прага (ридове) - [[Негушевски рид]], [[Опорски рид]], [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]], [[Козница (рид)|Козница]] и [[Стражата (планински рид)|Стражата]] (Кръстец) се свързва с планините [[Мургаш]], [[Етрополска планина|Етрополска]], [[Златишко-Тетевенска планина|Златишко-Тетевенска]] и [[Калоферска планина|Калоферска]], дялове на [[Стара планина]].
 
==== Южна граница ====
Line 95 ⟶ 99:
Като цяло Средна гора е изградена от високостилни северновергентни антиклинални гънки, чиито ядки са представени от младопалеозойски (херцински) гранити и допалеозойски и палеозойски метаморфити (гнайси, слюдени шисти, амфиболошисти, талкошисти и др.). С такива скални формации са изградени Ихтиманската блокантиклинала и Средногорският антиклинорий. В южното бедро на този антиклинорий в обсега на панагюрския и старозагорския тектонски ров се установява наличието на сенонски седименти, представени от варовици и мергели. Оживяването на някои от старите разломи през палеогена и неогена довежда до формирането на дълбоки тектонски ровове, в обсега на които се е извършило отлагането на горноеоценските седименти в Панагюрската котловина, на миоценските в [[Габренска котловина|Габренската котловина]] и на плиоценските в [[Ихтиманска котловина|Ихтиманската котловина]].
 
Най-високото денудационно ниво в Средна гора младомиоценското, разположено на височина 1000-1500 м, заема гърбището на планинските ридове в [[Ихтиманска Средна гора]] и обширните билни нива на Бунайско-Богданския и Братанския район. Тук неговата обширна повърхнина, която има характер на пенеплен е отражение съчетания морфогенетичен ефект и синхронната проява на верижните сводообразни епейрогенни издигания заедно с продължителната планационна дейност през етапа на тектонското затишие.

Староплиоценското денудационно ниво в Средногорието показва значителна разлика в надморската височина, която варира от 800 до 1200 м. То е най-високо (1200 м) и сравнително обширно в Същинска Средна гора. Най-ниското младоплиоценското (левантийско) денудационно ниво има изражение предимно на слоново стъпало, чиято височина варира от 400 до 1000 м. То е най-високо в [[Същинска Средна гора]] и сравнително ниско в Кортенския район на [[Сърнена Средна гора]]. В тези най-ниски части на Средногорието младоплиоценското денудационно ниво е представено като отделни заравнености.
 
В течение на кватернера многократните издигания и етапите на относителен тектонски покой заедно с диференцираното екзогенно въздействие на денудацията са спомогнали за по-нататъшното полициклично развитие на наговия релеф и оформянето на съвременната долинна мрежа. Тези отделни етапи в морфогенетичното оформяне на речните долини на реките [[Искър]], [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] и [[Стряма]] се потвърждават от наблюдаваните по техните склонове шест надзаливни тераси