Средна гора: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 47:
| easiest_route =
}}
[[
[[
'''Средна гора''' е средно висока планина в централната част на [[България]], успоредно на [[Стара планина|Старопланинската верига]].
Най-високата ѝ точка е връх [[Голям Богдан]] (1603,4 м), разположен в средната ѝ най-висока част == Географско положение, граници, делене ==
=== Географско положение, площ ===
Планината е разположена между [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]] на
Дължината ѝ от запад на изток е 285 [[километър|километра]], а най-голямата ѝ ширина е около 50 километра. Площта на планината е 5950 км<sup>2</sup><ref>Пенин Р. "Природна география на България", София, изд. Булвест 2000, 2007, стр. 180-184.</ref>, а средната ѝ надморска височина — 608 м. === Граници ===
==== Северна граница ====
Северната граница на планина се проследява от запад на изток по южните периферии на следните осем [[Задбалкански котловини]]: На запад започва от долината на река [[Искър]] при село [[Герман]] и проследява южната и югоизточната граница на [[Софийска котловина|Софийската котловина]], след това следи южните части на [[Саранска котловина|Саранската]], [[Камарска котловина|Камарската]], [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската]], [[Карловска котловина|Карловската]] и [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката котловина]].
Чрез пет напречни планински прага (ридове)
==== Южна граница ====
Line 95 ⟶ 99:
Като цяло Средна гора е изградена от високостилни северновергентни антиклинални гънки, чиито ядки са представени от младопалеозойски (херцински) гранити и допалеозойски и палеозойски метаморфити (гнайси, слюдени шисти, амфиболошисти, талкошисти и др.). С такива скални формации са изградени Ихтиманската блокантиклинала и Средногорският антиклинорий. В южното бедро на този антиклинорий в обсега на панагюрския и старозагорския тектонски ров се установява наличието на сенонски седименти, представени от варовици и мергели. Оживяването на някои от старите разломи през палеогена и неогена довежда до формирането на дълбоки тектонски ровове, в обсега на които се е извършило отлагането на горноеоценските седименти в Панагюрската котловина, на миоценските в [[Габренска котловина|Габренската котловина]] и на плиоценските в [[Ихтиманска котловина|Ихтиманската котловина]].
Най-високото денудационно ниво в Средна гора младомиоценското, разположено на височина 1000-1500 м, заема гърбището на планинските ридове в [[Ихтиманска Средна гора]] и обширните билни нива на Бунайско-Богданския и Братанския район. Тук неговата обширна повърхнина, която има характер на пенеплен е отражение съчетания морфогенетичен ефект и синхронната проява на верижните сводообразни епейрогенни издигания заедно с продължителната планационна дейност през етапа на тектонското затишие.
Староплиоценското денудационно ниво в Средногорието показва значителна разлика в надморската височина, която варира от 800 до 1200 м. То е най-високо (1200 м) и сравнително обширно в Същинска Средна гора. Най-ниското младоплиоценското (левантийско) денудационно ниво има изражение предимно на слоново стъпало, чиято височина варира от 400 до 1000 м. То е най-високо в [[Същинска Средна гора]] и сравнително ниско в Кортенския район на [[Сърнена Средна гора]]. В тези най-ниски части на Средногорието младоплиоценското денудационно ниво е представено като отделни заравнености. В течение на кватернера многократните издигания и етапите на относителен тектонски покой заедно с диференцираното екзогенно въздействие на денудацията са спомогнали за по-нататъшното полициклично развитие на наговия релеф и оформянето на съвременната долинна мрежа. Тези отделни етапи в морфогенетичното оформяне на речните долини на реките [[Искър]], [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] и [[Стряма]] се потвърждават от наблюдаваните по техните склонове шест надзаливни тераси
|