Йохан Кеплер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Migrating 104 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q8963 (translate me) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 4:
| портрет = Johannes Kepler 1610.jpg
| описание = немски учен
| роден-дата = [[27 декември]] [[1571]]
| роден-място = [[Вайл дер Щат]], [[Свещена Римска империя]]
| починал-дата = [[15 ноември]] [[1630]]
| починал-място = [[Регенсбург]], [[Свещена Римска империя]]
| починал-години = 58
Ред 25:
{{раздел-мъниче}}
Кеплер има намерение да стане протестантски свещеник, но неговите математически способности вече са забелязани и той получава покана да чете лекции по математика в университета в град Грац. Там преподава от 1594 до 1600 г.
=== В Прага (1600-1612) ===
Ред 39:
Целият живот на Кеплер е труден - крехко здраве, семейни несполуки, тежко материално положение, религиозни преследвания. Всичко това пречи на научната му работа, но въпреки това той твори с размах.
== Научни приноси ==
[[Картинка:Kepler-solar-system-1.png|200px|thumb|"Кубът на Кеплер" - модел на Слънчева система от пет платонови тела]]
Няколко години Кеплер изучава многобройните данни от астрономичните наблюдения на Тихо Брахе и доказва, че действителното преместване на планетите около Слънцето става не по окръжности, а по [[елипса|елипси]] (в единия от [[фокус]]ите на които се намира Слънцето), и формулира точните закони на тези премествания. Първите си два закона за движението на планетите публикува в трактата "Нова астрономия" (1609), а третият - в трактата "Хармонията на света" (1619). Кеплер е горещ привърженик на Коперниковото учение и със своите работи спомага за неговото утвърждаване и развитие.
Ред 45:
[[Файл:Kepler Optica.jpg|thumb|right|Страница от книгата на Йохан Кеплер 'Ad Vitellionem Paralipomena, quibus Astronomiae Pars Optica'' (1604) показваща структурата на окото]]
В трактата си "Съкращение на Коперниковата астрономия" той показва, че първите два негови закона, открити за [[Марс (планета)|Марс]], са валидни за всички планети и за Луната, а третият - за известните тогава четири [[спътници на Юпитер]]. Ватиканът включва това произведение в списъка на забранените книги. Кеплер счита също така, че Слънцето е една от многобройните звезди и че другите звезди, пръснати в пространството, са обкръжени от планети. По неговите "[[Рудолфови таблици]]" (1627) доста точно могат да се пресмятат положенията на планетите във всеки момент от времето.
Кеплер има голям принос и в [[оптика]]та. През 1611 г. публикува книгата "Диоптрика", която е първото научно изложение на оптиката. Тук той описва [[пречупване на светлината|пречупването на светлината]] и обяснява получаването на образите с помощта на геометрично построение. През 1604 г. формулира закона за обратно пропорционалната зависимост на осветеността от квадрата на разстоянието до светлинния източник.
Ред 53:
Наред с трудовете си по астрономия Кеплер публикува и редица други интересни работи. По-специално той описва метод за определяне обемите на телата, който съдържа първите елементи на [[интегрално смятане|интегралното смятане]]. Освен това много подробно изследва [[симетрия]]та на снежинките. Пионерските му работи в областта на симетрията по-късно намират приложение в [[кристалография]]та и [[теория на кодирането|теорията на кодирането]].
=== Научните работи на Кеплер ===
* Mysterium cosmographicum (Свещената загадка на Космоса), 1596.
* Astronomiae Pars Optica (Оптическият дял на Астрономията), 1604.
Ред 79:
<references/>
=== Източници ===
* Метев, Васил. Йохан Кеплер 1571-1630. София, 1963.
* Ю. А. Храмов - Физици (Биографична енциклопедия), изд. Наука и изкуство, С.,1980.
{{Превод от|ru|Кеплер, Йоганн|6964540}}
{{сродни проекти начало}}
| |||