Огражден: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 16:
Голяма част от склоновете на Огражден са покрити със силно деградирал келяв [[дъб]] в резултат на сечта и пашата, който придава специфичния изглед на планината. В южните ѝ склонове се среща [[сладък кестен|питомен кестен]]. Не малък дял заемат изкуствено създадените [[иглолистна гора|иглолистни гори]]. Около първенецът връх Огражденец е съхранена естествена гора от [[черен бор]]. Във високите части на Огражден, особено по северните ѝ склонове частично са запазени [[бук|букови гори]]. В района на село [[Кавракирово]] има изкуствени насаждения от [[корков дъб]]. От храстовата растителност се срещат [[леска]], [[къпина]], [[малина]], [[шипка]] и други.
 
Проучване върху състава на дребните бозайници от 1970-те години установява 16 вида, по-редки сред които са [[скална мишка|скалната мишка]] (Apodemus mystacinus), [[малка кафявозъбка|малката кафявозъбка]] (Sorex minutus), [[белокоремна белозъбка|белокоремната белозъбка]] (Crocidura suaveolens), [[горски сънливец|горският сънливец]] (Driomys nitedula) и [[подземна полевка|подземната полевка]] (Microtus subterraneus).<ref>Боев, ЗлатозарЗ. 1983. Насекомоядни бозайници и гризачи (Mammalia; Insectivora, Rodentia) от Огражден. - Acta zoologica bulgarica, 21: 59-66.</ref><ref>Боев, З. 1981. Огражден планина. - Природа и знание, 4: 11-12. </ref>
 
== Туризъм ==