Средиземно море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 74:
[[Файл:Akdeniz.JPG|right|250px|thumb|Средиземно море в облачно време]]
[[Файл:Средиземное море у берегов Ливии.jpg|right|250px|thumb|Средиземно море край бреговете на Либия през лятото]]
Средиземноморският климат се определя от положението на морето в субтропичния пояс и се характеризира с голяма специфика, която го отделя като самостоятелен тип климат, характеризиращ се с мека зима и горещо сухо лято.
През зимата над морето се установява център на ниско атмосферно налягане, което предизвиква нестабилно време с чести бури и обилни валежи, студените северни ветрове понижават температурата на въздуха. Наблюдават се местни ветрове — [[Мистрал (вятър)|мистрал]] в [[Лионски залив|Лионския залив]] и [[бора (вятър)|бора]] в източната част на Адриатическо море. През лятото по-голямата част на Средиземно море е покрита от [[Азорски антициклон|Азорския антициклон]], който определя преобладаването на ясно време със слаба облачност и слаби валежи. През летните месеци има сухи и прашни мъгли, носени от африканския бряг от южния вятър [[сироко]]. В източната част на морето се наблюдават устойчиви северни ветрове — етезии.
Ред 328:
В Средиземно море може да се срещне още и бяла акула, която обаче е по-скоро временно навлизащ вид и не обитава постоянно водите му. Тя обаче е доста опасна за плажуващите по бреговете на [[Гърция]], [[Франция]] и [[Хърватия]], където са най-големите курорти в Средиземноморието.
== Средиземно море в картографията ==
Средиземно море има голямо значение в историята на картографията. Крайбрежието и островите му служат на древните географи за опорни точки при картографирането на земното кълбо. Така например [[Дисеарк]], ученик на [[Аристотел]], на своята карта нанася различните точки според тяхното разстояние от надлъжната ос на Средиземно море (36-ия паралел) и от перпендикуляра към оста, спуснат през остров [[Родос]]. На бреговете на Средиземно море са извършени първите астрономически определения на точки ([[Ератостен]] и [[Хипарх]]) и първото градусно измерване за определяне на размера на Земята (Ератостен измерва дъгата на меридиана между [[Александрия]] и [[Асуан|Сиена]] — древното име на египетския град Асуан). Що се отнася до общата карта на Средиземно море, то създаването ѝ става в по-ново време. В древността и Средновековието се използват пътни карти ([[портулан]]и), които се различават с големи подробности по отношение на различни области и страдат от неточности в географското положение на основните точки. [[Птолемей]] прави карта, или по-скоро таблица, с точки на Средиземно море, като посочва ширината и дължината им — както по лични определения, така и по наблюденията на своите предшественици (Ератостен, Хипарх, [[Марин Тирски]]). Много от тях по-късно са подложени на корекции, извършени от арабския астроном Абул Хасан — тази корекции са много по-близо до действителния размер на Средиземно море. Например дължината на надлъжната ос на Средиземноморието при Птолемей е 61°, по арабските таблици - 42°30', като по тях се различава от действителната само с 52'. Въпреки това, дори и в коригирания си вид, таблиците на Птолемей се оказват неверни за много места (до 4° дължина).<ref name="ЭСБЕ">Средиземное море // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.</ref>
В началото на [[17 век]] се появява първият специален труд за Средиземно море на италианския инженер Бартоломео Кресенцион (''Della Nautica mediterranaea'', [[Рим ]], 1602 г.) , но той обхваща само практически указания за мореплавателите. Едва в средата на 17 век астрономите започват да обръщат повече внимание на корекцията на Птолемеевите таблици. През [[1666]] г. [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]] поръчва на умелия наблюдател Шазел повторно определяне на географските координати на най-важните точки в източната част на Средиземно море. Наблюденията на Шазел значително подобряват картата на Средиземно море, намалявайки грешката в дължината на места до 0,5° ([[Александрета]]). Първата пълна карта на Средиземно море обаче, с относително точни определения на основните очертания, е на капитан Готие, който я съставя въз основа на данни, събрани от него през 1816-1819 г. По-късно тази карта е подобрена от Доси и Келер (през 1849-1851 г.), както и от съвместната работа на различни мореплаватели, особено френски и британски. През 1881 г. британското [[Адмиралтейство]] издава подробни карти на Средиземно море (''Mediterranean Sea complied from the most recent surveys''), коригирани през 1899 г.<ref>Средиземное море // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.</ref>
== Вижте също ==
Line 346 ⟶ 351:
<references />
</div>
== Външни препратки ==
{{commons|Mediterranean Sea}}
* [http://www.1yachtua.com/Chartr/medit/MedSea.htm MedSea]
* [http://www.1yachtua.com/Chartr/medit/GeoStr.htm GeoStr]
* {{cite web|url=http://www.krugosvet.ru/articles/03/1000382/1000382a1.htm|title=Средиземное море|publisher=Кругосвет|archiveurl=http://web.archive.org/web/20080102155012/http://www.krugosvet.ru/articles/03/1000382/1000382a1.htm|archivedate=2008-01-02}}
{{морета}}
| |||