Уикипедия

Средиземно море: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
усвояват или завладяват?
Редакция без резюме
Ред 15:
Първите сведения за мореплаване в Средиземно море са от [[финикийци]]те, макар че мнозина учени смятат, че още ''homo sapiens'' преплува с прости лодки [[море]]то при [[Гибралтар]]. Финикийците проучват целия басейн и създават свои колонии по африканския, испанския и други брегове. Според някои източници, те дори прекосяват Гибралтарския проток.
 
След [[финикийци]]те [[елини]]те и египетските мореплаватели продължават морското дело и колонизирането на средиземноморския басейн. Те също създават свои морски колонии, които впоследствие се превърщатпревръщат в градове.
 
=== Морски битки в Средиземно море ===
Ред 31:
След тях [[елини]]те, [[Древен Египет|египтяните]], [[перси]]те и [[рим]]ляните също усвояват мореплаването и започват да търгуват със стоки по Средиземно море, като то вече не е преграда, пречеща да се осъществява връзка между племена и народи, както е в праисторическата епоха, а напротив — превръща се в своеобразна „магистрала“, която улеснява тази връзка и обмяната на култура и опит.&nbsp;<ref>Енциклопедия „История на света“, ISBN 9546252697</ref>
 
По късно, когато римляните усвояват цялото крайбрежие на Средиземно море, те ползват водите му за пренос на [[роб]]и, храни и войска дoдо всички части на [[империя]]та си.&nbsp;<ref>Владимир Попов, история на стария свят ISBN 9789544277857</ref>
 
В съвременността Средиземно море също е важен маршрут, свързващ държави като [[Украйна]], [[България]], [[Грузия]], [[Турция]], [[Гърция]], [[Хърватия]], [[Черна гора]] и др. със Световния океан и с други държави, като спомага много за осъществяването&nbsp;— преноса на стоки и хора.
Ред 38:
Крайбрежието на Средиземно море отдавна е плътно заселено и се отличава с високи нива на селскостопанско развитие (особено в страните, разположени по северните му брегове).
 
За селското стопанство на средиземноморските страни е характерно производството на цитрусови (около една трета от световния добив), памук, маслодайни растения. В системата на международните търговско-икономически връзки Средиземно море заема специабноспециално положение. Намиращо се между три части на света (Европа, Азия и Африка), СредиземноеСредиземно море е важен транспортен път, по който преминават морските връзки на Европа с Азия, Северна Африка, както и с [[Австралия]] и [[Океания]].
 
Транспортното значение на акваторията на Средиземно море за Западна Европа непрекъснато нараства във връзка със засилващата се зависимост на страните в региона от вноса на суровини. Особено голяма е ролята на Средиземно море в превоза на нефт. То е важен „нефтен“ път между Западна Европа и Близкия Изток. Дялът на южните европейски пристанища (главните от които са [[Марсилия]], [[Триест]], [[Генуа]]) в снабдяването на Западна Европа с нефт постоянно расте (около 40 процента през 1972 г.). Пристанищата на Средиземно море са свързани с тръбопроводи както със страните от Западна Европа, в това число [[Австрия]], [[Германия]], [[Франция]], [[Швейцария]], така и с находищата на нефт в Близкия Изток и Северна Африка. Големи са превозите и на различни видове суровини, метални руди и боксит, селскостопански продукти по Суецкия канал, през който преминават връзките на Западна Европа с Азия и Австралия. Най-големите нефтопристанищанефтени пристанища в Средиземно море са Марсилия във Франция, Генуа, [[Аугуста (Италия)|Аугуста]], [[Триест]] в [[Италия]], [[Сидра]], [[Марса Брега]] в [[Либия]].
 
Някои от най-натоварените морски маршрути в света преминават през Средиземно море. Изчислено е, че около 220 000 търговски плавателни съда от над 100 бруто регистър тона прекосяват морето всяка година, което е около една трета от общия тонаж на търговските кораби в света. Те често носят опасни товари, което може да доведе до необратими щети за морската среда.
Ред 84:
През зимата над морето се установява център на ниско атмосферно налягане, което предизвиква нестабилно време с чести бури и обилни валежи, студените северни ветрове понижават температурата на въздуха. Наблюдават се местни ветрове — [[Мистрал (вятър)|мистрал]] в [[Лионски залив|Лионския залив]] и [[бора (вятър)|бора]] в източната част на Адриатическо море. През лятото по-голямата част на Средиземно море е покрита от [[Азорски антициклон|Азорския антициклон]], който определя преобладаването на ясно време със слаба облачност и слаби валежи. През летните месеци има сухи и прашни мъгли, носени от африканския бряг от южния вятър [[сироко]]. В източната част на морето се наблюдават устойчиви северни ветрове — етезии.
 
Средната януарска температура на въздуха варира от 14–16°C по южното крайбрежие до 7-10°C на север, през август — от 22-24°C на север до 25-30°C в южните части на морето. Изпарението от повърхността на Средиземно море достига до 1 250 mm на година (3 130 km³). Относителната влажност на въздуха варира от 50-65% през лятото до 65-80% през зимата. Облачността през лятото е 0-3 бала, през зимата около 6 бала. Средните годишни валежи са 400 mm (около 1000 кмkm³), като количеството варира от 1 100-1 300 mm в северозападната част до 50-100 mm на югоизток. Минимумът е през юли и август, а максимумът — през декември.
 
Характерни са [[мираж]]ите, които често се наблюдават в протока Месина (т.н. [[Фата моргана]]).
Ред 314:
Съвременната дълбочина на Тиренската падина е формирана в резултат на спускането на дъното в течение на плиоцена и антропогенния период (последните 5 млн. години). Благодарение на същото относително бързо понижаване възникват и някои други котловини. Образуването на средиземноморските котловини е свързано или с движенията и раздалечаването на континенталната земна кора, или с процесите на уплътняване на земната кора и потъването и&#768;. В отделни участъци котловините продължават и до днес процесите на геосинклинално развитие. Дъното на Средиземно море в много райони е перспективно за търсене на находища на нефт и [[природен газ]].
 
Геоложката история на морето включва и периода на почти пълното му пресъхване - т.н. [[Месински солен пик]].
 
=== Хидрологичен режим ===
Хидрологичният режим на Средиземно море се формира под влияние на голямото изпарение и общите климатични условия. Преобладаването на разхода на прясна вода над прихода и&#768; води до намаляване на нивото, което е причина за постоянния приток на по-малко солени повърхностни води от Атлантическия океан и Черно море. В дълбочинните слоеве на проливите се извършва отток на по-солени води, причинен от разликата в плътността на водата на нивото на теченията им. Основният обмен на водата се извършва през Гибралтарския проток (чието повърхностно течение носи 42,32 хил. кмkm³ вода на година от Атлантическия океан, а дънното — изнася 40,8 хил. кмkm³ вода от Средиземно море). През Дарданелите се вливат и изтичат съответно 350 и 180 km³ вода годишно.
 
Циркулацията на водите в Средиземно море има най-вече ветрови характер. Тя е представена основно от зоналното Канарско течение, транспортиращо вода предимно по протежение на брега на Африка — от Гибралтарския проток до крайбрежието на Ливан, и от система от кръгови течения в изолираните морета и басейни вляво на тази течение. Водите до дълбочина 750-1000 m се придвижват еднопосочно, с изключение на Левантийското междинно контратечение, пренасящо води от остров [[Малта (остров)|Малта]] покрай Африка до Гибралтарския проток.
 
Скоростта на постоянните течения в открито море е 0.,5-1.0 кмkm/чh, в някои проливи - 4.,2 кмkm/ч. Средната температура на повърхността на водата през февруари намалява от север на юг от 12,8 до 17°C в източните и централните части, и от 11 до 15°C на запад. През август средната температура на водата варира от 19 до 25°C , в крайните източни части се повишава до 27-30°C. Голямото изпарение води до силно повишаване на [[соленост]]та. Стойността и&#768; се увеличава от запад на изток от 36 до 39,5 [[промил|‰]]. Плътността на водата на повърхността варира от 1,023-1,027 г/смcm³ през лятото — до 1,027-1,029 г/смcm³ през зимата. През периода на зимното охлаждане в областите с повишена плътност се развива интензивна конвекция, което води до образуването на междинни топли и силно солени водни слоеве в източната част на морето, в дълбоките води на север в западната му част, и в Адриатическо и Егейско море. По температура и соленост на водите на дъното Средиземно море е едно от най-топлите и солени морета в Световния океан (съответно 12,6-13,4°C и 38,4-38,7‰). Относителната прозрачност на водата достига до 50-60 m, цветът е наситено син.
 
Приливите основно са полудневни. Височината им е е по-малко от 1 m, но в отделни места, при съчетанието им с колебанията на вятърни пориви, тя може да достигне до 4 m (залива на Генуа, северното крайбрежие на остров Корсика и др.) В тесните проливи има силни приливни течения (например Месинския пролив). Максималното вълнение на морето се наблюдава през зимата (височината на вълните достига до 6-8 m).
Ред 330:
 
=== Местни видове ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== Инвазионни видове ===
В Средиземно море след прокопаването на Суецкия канал навлизат доста видове от [[Индийски океан|Индийския океан]] и [[Червено море]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Средиземно_море“.