Уикипедия

Средиземно море: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 123:
 
=== Геоложки строеж и релеф на дъното ===
Дъното на Средиземно море е разделено на няколко котловини с относително стръмни континентални склонове, като дълбочината им е 2—4 km. По протежение на бреговете, котловините граничат с тясната ивица на шелфа, разширяваща се само между бреговете на [[Тунис]] и [[Сицилия (остров)|Сицилия]], както и в пределите на [[Адриатическо море]].
 
Геоморфологически Средиземно море може да се раздели на 3 басейна: западен — Алжиро-Провански басейн с максимална дълбочина над 2 800 m, обединяващ падините на Алборанско, Балеарско и Лигурийско морета, както и падината на Тиренско море — над 3 600 m; централен — над 5 100 m (Централната котловина и падините на Адриатическо и Йонийско морета) и източна — Левантинска, около 4 380 m (падините в източната част, и тези на Егейско и Мраморно морета).
 
Дъното на някои котловини е покрито с неогенно-антропогенни слоеве (в Балеарско и Лигурийско море с дебелина до 5—7 km) от седиментни и вулканични скали. Сред месинските (горен миоцен) седименти на Алжиро-Прованския басейн значително място заема соленосен евапоритов слой с дебелина над 1,5-2 km, формиращ структури, характерни за солената тектоника. От двете страни и в центъра на Тиренската котловина се простират на няколко големи разлома с принадлежащите им затихнали или активни вулкани, някои от които формират големи подводни планини ([[Еолийски острови|Еолийските острови]], вулкана Вавилов и др.) Вулканите по края на котловината (в [[Тоскански архипелаг|Тосканския архипелаг]], на [[Понциански острови|Понцианските острови]], [[Везувий]], както и на Еолийските острови) изригват киселинни и алкални потоци от лава, а тези в централната част на Средиземно море, които са по-надълбоко — основни лави (базалти).
 
[[File:Mediterranean Closure 3D Animation - M.Mantero.ogv|thumb|right|250px|Компютърна анимация на Месинския солен пик]]
Части от Централния и Източния (Левантийски) басейни са запълнени с утаечни пластове, включително и дебел слой речни наноси, по-специално тези на Нил. По дъното на тези басейни, по данни на геофизични изследвания са обособяват Хеленската падина и Централния средиземноморски вал — голямо възвишение от 500 до 800 m височина. По протежение на подножието на континенталния склон край Киренайка, се простира Либийската падина, много ясно релефно изразена и слабо запълнена с наноси. Котловините на Средиземно море доста се различават по времето на образуването си. ЗначителнаЗначителната част от Източния (Левантийски) басейн е образувана през [[мезозой|мезозоя]], Алжирско-Прованския басейн — в края на [[олигоцен]]а — началото на [[миоцен]]а, някои други котловини — в началото и средата на миоцена и през плиоцена. В края на миоцена (месинска ера), в по-голямата част от средиземноморския район вече съществуват плитки котловини. Дълбочината на Алжирско-Прованския басейн по време на утаяването на соли в месинската ера е около 1-1,5 km. Солите се натрупват в резултат на силното изпаряване и концентрацията на луга поради притока на морска вода в затворения водоем през протока, съществуващ южно от Гибралтар.
 
Съвременната дълбочина на Тиренската падина е формирана в резултат на спускането на дъното в течение на плиоцена и антропогенния период (последните 5 млн. години). Благодарение на същото относително бързо понижаване възникват и някои други котловини. Образуването на средиземноморските котловини е свързано или с движенията и раздалечаването на континенталната земна кора, или с процесите на уплътняване на земната кора и потъването ѝ. В отделни участъци котловините продължават и до днес процесите на геосинклинално развитие. Дъното на Средиземно море в много райони е перспективно за търсене на находища на нефт и [[природен газ]].
 
Геоложката история на морето включва и периода на почти пълното му пресъхване - — т.н. [[Месински солен пик]].
 
=== Хидрологичен режим ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Средиземно_море“.