Средиземно море: Разлика между версии

Средиземно море има голямо значение в историята на картографията. Крайбрежието и островите му служат на древните географи за опорни точки при картографирането на земното кълбо. Така например [[Дисеарк]], ученик на [[Аристотел]], на своята карта нанася различните точки според тяхното разстояние от надлъжната ос на Средиземно море (36-ия паралел) и от перпендикуляра към оста, спуснат през остров [[Родос]]. На бреговете на Средиземно море са извършени първите астрономически определения на точки ([[Ератостен]] и [[Хипарх]]) и първото градусно измерване за определяне на размера на Земята (Ератостен измерва дъгата на меридиана между [[Александрия]] и [[Асуан|Сиена]] — древното име на египетския град Асуан). Що се отнася до общата карта на Средиземно море, то създаването и&#768; става в по-ново време. В древността и Средновековието се използват пътни карти ([[портулан]]и), които се различават с големи подробности по отношение на различни области и страдат от неточности в географското положение на основните точки. [[Птолемей]] прави карта, или по-скоро таблица, с точки на Средиземно море, като посочва ширината и дължината им — както по лични определения, така и по наблюденията на своите предшественици (Ератостен, Хипарх, [[Марин Тирски]]). Много от тях по-късно са подложени на корекции, извършеникоригирани от арабския астроном Абул Хасан, —кото тазипоправените корекцииданни сасе много по-близодоближават до действителниядействителните размерразмери на Средиземно море. Например дължината на надлъжната ос на Средиземноморието при Птолемей е 61°, по арабските таблици - 42°30', като попоследната тяхстойност се различава от действителната само с 52'. Въпреки това, дори и в коригирания си вид, таблиците на Птолемей се оказват неверни за много места (до 4° дължина).<ref name="ЭСБЕ">Средиземное море // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.</ref>

В началото на [[17 век]] се появява първият специален труд за Средиземно море на италианския инженер Бартоломео Кресенцион (''Della Nautica mediterranaea'', [[Рим ]], 1602 г.) , но той обхваща само практически указания за мореплавателите. Едва в средата на 17 век астрономите започват да обръщат повече внимание на корекцията на Птолемеевите таблици. През [[1666]] г. [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]] поръчва на умелия наблюдател Шазел повторно определяне на географските координати на най-важните точки в източната част на Средиземно море. Наблюденията на Шазел значително подобряват картата на Средиземно море, намалявайки грешката в дължината на места до 0,5° ([[Александрета]]). Първата пълна карта на Средиземно море обаче, с относително точни определения на основните очертания, е на капитан Готие, който я съставя въз основа на данни, събрани от него през 1816-1819 г. По-късно тази карта е подобрена от Доси и Келер (през 1849-1851 г.), както и от съвместната работа на различни мореплаватели, особено френски и британски. През 1881 г. британското [[Адмиралтейство]] издава подробни карти на Средиземно море (''Mediterranean Sea complied from the most recent surveys''), коригирани през 1899 г.<ref>Средиземное море // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.</ref>