Абсолютна нула: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kshegunov (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Nawky (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Абсолютна нула''' е най-ниската теоретично съществуващае възможно да бъде достигната [[температура]] по скалата на [[Келвин]], която едно тяло може да има. Това състояние се характеризира с нулева [[ентропия]] - спира движението на [[атом]]ите и [[молекула|молекулите]]. Абсолютната нула съответства на 0 [[Келвин|K]], −273,15[[градус Целзий|°C]] или −459,67[[Фаренхайт|°F]] (Вижте и [http://%D0%A7%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B2 [[Число на Донев]]]). Счита се, че на практика е недостижима. Въпреки това в лабораторни условия са постигнати температури до около 0,000 001 K при които се проявяват квантовите ефекти като [[свръхпроводимост]] и [[свръхфлуидност]], а и въвеждането на петото [[агрегатно състояние]] наречено [[Бозе-Айнщайнова кондензация]].
 
Температури, които се се измерват спрямо абсолютната нула, се наричат абсолютни и се изразяват в келвини (K).При нея топлинното движение на градивните частици на веществото достига своя минимум, макар че то никога не спира напълно, заради [[Принцип на Хайзенберг|Принципа на Хайзенберг]]. Минималната температура на [[Космос]]а е около 2,725 K, което се дължи на [[реликтово излъчване|реликтовото излъчване]] във [[Вселена]]та.
 
Първият учен, който споменава възможността за ''абсолютен студ'' е [[Робърт Бойл]] през 1665 година. Идеята е доразвита от [[Гийом Амонтон]] и [[Йохан Хайнрих Ламберт]]. Около два века по-късно [[Уилям Томсън|лорд Келвин]] подхожда към идеята от съвсем нов ъгъл и през 1848 година въвежда абсолютната нула като независима от което и да е вещество и само на базата на [[термодинамика|термодинамичните закони]].