Храносмилане: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) |
|||
Ред 32:
23. [[Право черво]], 24. [[Анус]]]]
Храносмилането при
В хода на храносмилателния тракт са формирани няколко физиологични стеснения - [[сфинктер]]и, благодарение на които се предотвратява връщането на храната обратно. Това са: [[горен езофагеален сфинктер|горния]] и [[долен езофагеален сфинктер|долния езофагиален]], [[пилорен сфинктер|пилорния]] и [[илео-цекален сфинктер|илео-цекалния сфинктер]]. В края на храносмилателния тракт се намират [[вътрешен анален сфинктер|вътрешния]] и [[външен анален сфинктер|външния анален сфинктер]], които имат за задача да задържат чревното съдържимо.
=== Храносмилане в устната кухина ===
Храносмилателният процес започва от устата, където в продължение на 15
==== Механична обработка ====
При механичната обработка храната се разкъсва, размачква и примесва с първия храносмилателен сок - [[слюнка]]та. Чрез него тя бива още овлажнена, размекната и оформена като хранителна хапка. С помощта на езика последната се прехвърля от едната на другата страна, а с помощта на мускулатурата на бузите не се позволява на частици от храната да се задържат по венците.
През време на дъвкателния акт благодарение на натиска, който се упражнява между насрещните повърхности на кътниците и кучешките зъби, храната се размачква, т.е. сдъвква. Силата, с която се извършва сдъвкването, е степенувана в зависимост от твърдостта на храната и се осъществява по нервнорефлексен път. Едновременно с това се възбужда и отделянето на по-голямо количество слюнка, която улеснява раздробяването на храната. Поради това колкото по-твърда е дадена храна, толкова по-дълго време е необходимо за навлажняването и размекването ѝ, а следователно и за нейното пълно раздробяване. Целият дъвкателен процес до момента на [[преглъщане]] е напълно волеви. Гълтането представлява неволеви, рефлекторен акт, чийто команден център се намира в [[продълговат мозък|продълговатия мозък]]. По време на преглъщането се затваря дихателната тръба и носните ходове.
==== Химична обработка ====
Ред 49:
==== Слюнка ====
{{основна|Слюнка}}
Слюнката представлява водниста, лепкава [[течност]] с [[PH|рН]] ≈ 7. Основните ѝ функции са втечняване на храната, разтваряне на някои хранителни вещества, смазване и почистване на устната лигавица, и антибактериална защита. Слюнката съдържа [[вода]], [[натриев хлорид]], [[натриев карбонат]], [[калциев карбонат]], калциеви [[фосфат]]и и [[сулфат]]и, слузесто-белтъкоподобното вещество [[муцин]], и ензимите [[амилаза]], [[малтаза]] и [[лизозим]]. Амилазата действа върху [[полизахарид]]ите и чрез присъединяване на вода ги разглобява до дизахарида [[малтоза]]. Малтазата в комбинация с водата разглобява малтозата до [[глюкоза]] а муцина слепва раздробените парчета храна в една хапка, като я прави хлъзгава и удобна за поглъщане и придвижване по [[хранопровод]]а. Ензимът лизозим е от важно значение поради антибактериалните си свойства. За едно денонощие се отделят от 600 до 1500 мл
Слюнката може да се отделя по нервно-рефлексен път при вида на дадена храна или при нейното споменаване. Също така тя може да се отделя и в случаите, когато по време на дъвкане се дразнят мирисовите, вкусовите или тактилните рецептори.
=== Храносмилане в стомаха ===
След преглъщането хапката попада в хранопровода и за около 7
==== Химична обработка ====
==== Стомашен сок ====
Ред 63:
Стомашният сок представлява безцветна течност с характерна миризма и силно кисела реакция: рН ≈ 1,5. Стомашният сок съдържа [[солна киселина]], натриев хлорид, [[калиев хлорид]], [[магнезиев фосфат|магнезиев]] и [[калциев фосфат]], [[сулфат]], ензимите [[пепсин]], [[химозин]] и [[липаза]], някои белтъчни съединения, малки количества [[млечна киселина]], [[аденозинфосфорна киселина|аденозинфосфорна]] и [[креатинфосфорна киселина]], [[пикочина]], [[пикочна киселина]] и др. Солната киселина създава оптималната реакция за действието на ензимите. Пепсинът се отделя в неактивна форма и се превръща в активен ензим под въздействие на солната киселина. Под негово влияние белтъчините се разпадат до албумози и пептони. Под влиянието на химозинът белтъкът на [[мляко]]то се съсирва, поради което той се задържа в стомаха и неговите съставни части се подлагат по-дълго време на действието на ензимите. Липазата се отделя в малко количество, има слаба активност и разцепва само тези мазнини, които се намират в емулгирано състояние, като например мазнините в млякото.
По време на храносмилане стомашният сок се отделя на две фази — нервно-рефлексна и хуморална, като този, отделян по време на хуморалната фаза, има по-слаба смилателна сила и по-малка киселинност.
===== Нервно-рефлексно сокоотделяне =====
: По време на тази фаза стомашното сокоотделяне става по нервно-рефлексен път, при което в него вземат участие както безусловно рефлексни, така и условно рефлексни механизми. Дразнителите, предизвикващи отделянето на стомашния сок, могат да са както самата храна, която дразни химично и механично [[рецептор]]ите в устната кухина и стомаха, така и нейният вид и [[миризма|мирис]], както дори и представата или [[мисъл]]та за храна. Има обаче и вещества, като например мазнините, които потискат стомашната секреция за период от 2
: Сокът, който се отделя от стомашните жлези по време на тази фаза, преди още храната да е попаднала в стомаха, се нарича ''"апетитен сок"''. Той има за цел да подготви стомаха за посрещането на храната и нейното бързо повлияване. Нервно-рефлексната фаза на стомашното сокоотделяне продължава около 1,5
===== Хуморално сокоотделяне =====
Ред 78:
==== Панкреатичен сок ====
{{основна|Панкреатичен сок}}
Панкреатичният сок се изработва от [[задстомашна жлеза|задстомашната жлеза]] само през време на храносмилане и чрез един отводен канал се излива направо в дванадесетопръстника. След като отделянето започне, то може да продължи с часове (6 до 14 часа). В зависимост от количеството и качеството на храната се променя и количеството и качеството на самия сок, като най-голямо количество панкреатичен сок се отделя при обработката на въглехидратна храна, по-малко на белтъчна храна и най-малко на мазнини. При човек за едно денонощие се отделя около 1,5
Отделянето на панкреатичния сок става по два начина — нервно-рефлексен и хуморален.
===== Нервно-рефлексно сокоотделяне =====
: В началото на храненето панкреасното сокоотделяне става по нервно-рефлексен път, както по пътя на безусловните, така и по пътя на условните рефлекси. Отделянето на панкреатичен сок започва около 2
===== Хуморално сокоотделяне =====
: Задстомашната жлеза отделя сок дори и когато е напълно денервирана. В стените на дванадесетопръстника и в горната част на тънките черва се намира неактивното вещество [[просекретин]], който, под влияние на отделящата се от стомаха солна киселина, се превръща в активен [[секретин]], преминава в кръвта и по кръвен път подбужда и поддържа отделянето на панкреатичен сок.
==== Жлъчен сок ====
{{основна|Жлъчен сок}}
Вторият храносмилателен сок, който се излива върху хранителния химус в дванадесетопръстника, е [[жлъчен сок|жлъчка]]та. Тя се секретира от [[черен дроб|черния дроб]] и подпомага процеса на разграждане на [[мазнини]]те в [[тънко черво|тънките черва]]. За едно денонощие се отделят около
Отделянето на жлъчния сок става също по нервно-рефлексен и хуморален път.
Ред 105:
==== Чревен сок ====
{{основна|Чревен сок}}
Чревният сок има светложълт цвят и алкална реакция: рН ≈ 8. За едно денонощие се отделят около 2 л. чревен сок. Съдържа около 0.65% [[натриев хлорид]], 0.35% [[натриев карбонат]] и ензимите [[ерепсин]], [[ентерокиназа]], [[нуклеаза]], [[липаза]], [[амилаза]], [[инвертаза]], [[малтаза]] и [[лактаза]]. Той се секретира под въздействие на механичните дразнения, които
=== Храносмилане в дебелото черво ===
Ред 114:
===== Всмукване на водата =====
Основната функция на дебелото черво е да извлече водата от
За едно денонощие, от 4 кг
В дебелото черво живеят два вида [[бактерии]] - такива, които разграждат въглехидратите ([[escherichia coli|bacillus coli]]) и такива, които разграждат белтъчините ([[bacillus putrificus]]). Тези бактерии разтварят [[целулоза]]та и с това дават възможност на организма да използва съдържимото на растителните клетки. Също така, микроорганизмите в дебелото черво предпазват организма от развъждането на различни видове [[плесен]]и.
| |||