Петър Манолов: Разлика между версии

Петър Манолов е роден през 1939 г. в Садово Котелско[[Котел]]ско. Продължава образованието си в [[Сунгурларе]], военно училище в [[Силистра]] и завършва [[:СУ „Свети Климент Охридски“]]. Работи като възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. [[Емине]]. През 1968 г. се заселва постоянно в местността Урбань-[[:Иракли]] (дн. Пешова колиба) в землището на [[Емона]].{{Br}}

В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на учреденото на 16 януари 1988 г. НДЗПЧБ (Независимо дружество за защита правата на човека в България) и обявява гладна стачка отразявана от радио "[[:Свободна Европа]]" и световните медии<ref>[http://www.lemonde.fr/web/recherche_breve/1,13-0,37-636417,0.html Bulgarie Le dissident Petar Manolov a récupéré ses archives]</ref><ref>[http://www.lemonde.fr/cgi-bin/ACHATS/acheter.cgi?offre=ARCHIVES&type_item=ART_ARCH_30J&objet_id=636043 BULGARIE L'écrivain Petar Manolov poursuit sa grève de la faim]</ref>;<ref>Point de vue-Pourquoi je suis radical et determine; Suddeutche Zeitung, mai 27/28 1989-Demokratie ist nureine Frage der Zeit</ref>. През февруари 1989, ЦК на [[БКП]] разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията по цитати<ref>В. „Работническо„[[Работническо дело”дело]]” от 7 и 11 февруари 1989</ref>. Следват арести, назначаване на денонощна охрана, заплахи за малолетния Манол (худ. Моно Петра) и защита от международната демократична обшественост; юристи, журналисти, поети и писатели; Allen[[Курт GinsbergВонегът]], Rene[[Норман TavernierМейлър]], Norman[[Айзък MailerАзимов]], Kurt[[Алън VonnegutГинсбърг]], William[[Уилиям StyronСтайрън]], Isaac[[Рене AsimovТаверние]], [[Блага Димитрова]] и др., а на 20 май 1989 година е екстрадиран от страната.{{Br}}

В емиграция: Участва в колоквиумите '''Свободата на Духа''', юни 1989, [[Париж]] и по '''Проблемите на малцинствата''', март 1990, [[Копенхаген]], където (под влияние на есето на Георги Марков '''За благодарността''' се ражда идеята за фондация “Болната планета – ВЗОВ”. Сътрудничи на сп. Континент, в. La Pensée Russe, radio France international и на парижкия клон на Amnesty International.

Завръща се от [[Франция]] и през 1991 г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели, а фондацията приема да домакинства международна конференция за правата на кюрдите в [[София]] 1995, и подсилва гласове против смъртната присъда на йеменски поет, тибетски електротехник, както и международно огласяване (съвместно с физика З. Вардосанидзе) на преследваните 100 грузински учени-демократи, петима от които със смъртни присъди!{{Br}}

Управлява издателство “Народна култура” (1997 – 2002) и e уволнен от правителството на [[Симеон Сакскобургготски]]<ref>Заповед № РД-18-202, 19,.04.2002 на министерството на икономиката.</ref>{{Br}}