Петър Манолов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
'''Петър Манолов''' е български [[поет]], [[дисидент]], член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. Зачинател е на профсъюз „Подкрепа“„[[Конфедерация_на_труда_Подкрепа|Подкрепа]]“, фондация "Болната планета-ВЗОВ" и св. Урбань.
 
== Биография ==
Ред 6:
В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на учреденото на 16 януари 1988 г. НДЗПЧБ ([[Независимо дружество за защита правата на човека]] в България) и обявява [[гладна стачка]] отразявана от радио "[[:Свободна Европа]]" и световните медии<ref>[http://www.lemonde.fr/web/recherche_breve/1,13-0,37-636417,0.html Bulgarie Le dissident Petar Manolov a récupéré ses archives]</ref><ref>[http://www.lemonde.fr/cgi-bin/ACHATS/acheter.cgi?offre=ARCHIVES&type_item=ART_ARCH_30J&objet_id=636043 BULGARIE L'écrivain Petar Manolov poursuit sa grève de la faim]</ref>;<ref>Point de vue-Pourquoi je suis radical et determine; Suddeutche Zeitung, mai 27/28 1989-Demokratie ist nureine Frage der Zeit</ref>. През февруари 1989, ЦК на [[БКП]] разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията по цитати<ref>В. „[[Работническо дело]]” от 7 и 11 февруари 1989</ref>. Следват арести, назначаване на денонощна охрана, заплахи за малолетния Манол (худ. [[Моно Петра]]) и защита от международната демократична обшественост; юристи, журналисти, поети и писатели; [[Курт Вонегът]], [[Норман Мейлър]], [[Айзък Азимов]], [[Алън Гинсбърг]], [[Уилиям Стайрън]], [[Рене Таверние]], [[Блага Димитрова]] и др., а на 20 май 1989 година е екстрадиран от страната.{{Br}}
 
В емиграция: Участва в колоквиумите '''Свободата на Духа''', юни 1989, [[Париж]] и по '''Проблемите на малцинствата''', март 1990, [[Копенхаген]], където (под влияние на есето на [[Георги_Марков_(писател)|Георги Марков]] '''За благодарността''' се ражда идеята за фондация “Болната планета – ВЗОВ”. Сътрудничи на сп. Континент, в. La Pensée Russe, [[Радио Франс Ентернасионал]] и на парижкия клон на [[Амнести Интернешънъл]].
 
Завръща се от [[Франция]] и през 1991 г. е избран за главен секретар на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]], а фондацията приема да домакинства международна конференция за правата на [[кюрди]]те в [[София]] 1995, и подсилва гласове против смъртната присъда на [[йемен]]ски поет, тибетски[[тибет]]ски електротехник, както и международно огласяване (съвместно с физика З. Вардосанидзе) на преследваните 100 грузински учени-демократи, петима от които със смъртни присъди!{{Br}}
Управлява издателство “Народна култура” (1997 – 2002) и e уволнен от правителството на [[Симеон Сакскобургготски]]<ref>Заповед № РД-18-202, 19,.04.2002 на министерството на икономиката.</ref>{{Br}}