Джеймс Кук: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 29:
 
=== Първа околосветска експедиция 1768–1771 ===
През 1768 година Британското адмиралтейство пристъпва към организация на южна тихоокеанска експедиция, като поводът за нея става наблюдението на преминаването на планетата [[Венера]] пред диска на Слънцето на 3 юни 1769 година. През май 1768 г. от околосветско плаване се завръща [[Самюъл Уолис]], който препоръчва наблюдението да се проведе на остров [[Таити]]. Наблюдението на [[Венера]] е само повод, а истинските причини за организирането на експедицията са откриването на т.н. „Южен континент“ и присъединяването на нови територии към [[Британската империя]]. След Седемгодишната война [[Англия]] господства над атлантическите пътища и заема здрави позиции в [[Индийския океан]]. Франция обаче не се счита за окончателно победена по моретата. Остава Тихия океан, където през 1767 е изпратена френска експедиция под ръководството на [[Луи Антоан дьо Бугенвил]] и английското правителство е особено разтревожено от този факт. В същия район започват да проявяват активност и испанците, съюзници на французите. Британското адмиралтейство се стреми да възпрепятства завоюването на нови земи от други морски държави и се опитва да създаде по тихоокеанските пътища английски опорни пунктове, които да способстват за установяване на британски контрол и над този океан. Несъмнено, известна роля играе и надеждата за откриване на населен Южен континент или други обитаеми земи в умерената и тропическата зона на [[Тихия океан]]. Там се надяват да намерят злато, суровини и продукти, с които да се търгува в [[Англия]] или в нейните колонии.
 
След известно колебание от страна на Адмиралтейството кандидатурата на Джеймс Кук се приема без условия и той е назначен за капитан на тримачтовия кораб „Индевър“ — 375 т. Екипажът първоначално се състои от 98 човека, в т.ч. 13 войници. В експедицията се включват двама художника и учени: [[Чарлз Грийн]], астроном; [[Джоузеф Банкс]], млад, много богат човек, впоследствие основател на Британското африканско дружество и председател на [[Британско кралско географско дружество|Кралското географско дружество]]; шведския натуралист Даниел Карл Соландер, библиотекар на Британския музей. „Индевър“ е снабден с продоволствия за година и половина и въоръжен с 22 оръдия.
Ред 36:
На 26 август 1768 година „Индевър“ напуска [[Плимут]], на 13 ноември пристига в [[Рио де Жанейро]] и на 7 декември отплава на юг. На 16 януари 1769 година у югоизточната част на [[Огнена Земя]] Кук се укрива в залива Буен Сусесо, където неговите спътници слизат на брега и се срещат с местните жители. На 21 януари, след стихването на бурята „Индевър“ продължава плаването си, на 25 януари заобикаля нос [[Хорн]] и на 13 април 1769 година пристига на остров [[Таити]]. В началото на април по пътя към [[Таити]] в архипелага [[Туамоту]] Джеймс Кук открива атолите [[Вахитахи]] (4 април, вторично, {{coord|18|46|S|138|49|W|}}, 2,5 км<sup>2</sup>), [[Акиаки]] (4 април, вторично, {{coord|18|33|S|139|13|W|}}, 1,3 км<sup>2</sup>), [[Хао]] (6 април, вторично, {{coord|18|05|S|140|57|W|}}, 47 км<sup>2</sup>), [[Рейтору]] (7 април, {{coord|17|52|S|143|05|W|}}, 1,39 км<sup>2</sup>) и [[Анаа]] (8 април, вторично, {{coord|17|23|S|145|30|W|}}, 38 км<sup>2</sup>).
 
На 3 юни 1769 година при изключително благоприятни условия [[Чарлз Грийн]] произвежда астрономически наблюдения на фазите на преминаването на [[Венера]] пред Слънцето. От 26 юни до 1 юли Кук заедно с Банкс с лодка обикалят и картират бреговете на целия остров [[Таити]]. На 9 юли Кук напуска [[Таити]], като взема със себе си таитянина Тупия, който му оказва неоценими услуги по време на плаването му в [[Океания]]. От 16 юли до 6 август вторично открива в Дружествените о-ви островите [[Хуахине]], [[Раиатеа]], [[Тахаа]], [[Бора Бора]] и [[Маупити]]. На 13 август в о-вите [[Тубуай]] Кук открива остров [[Руруту]] ({{coord|22|27|S|151|20|W|}}, 32,75 км<sup>2</sup>).
 
Кук търси първоначално Южния континент на юг от Таити до 40° 22` ю.ш. и, ненамирайки и признак на суша на 2 септември завива на запад и преминава над 2 500 км, преди на 8 октомври 1769 да достигне до земя на 38° 15 ю.ш. и 178° и.д. — източното крайбрежие на Северния остров на [[Нова Зеландия]].