Въстание на Константин и Фружин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 2:
 
== Обстановка ==
В началото на 15 в. победоносните завоевателни войни на Османската империя са прекъснати. През [[1402]] г. войските на [[султан]] [[Баязид I]] са разгромени от монголците, той самият е пленен и по-късно е убит, но турските принцове са спасени от войските на съюзните им сръбски князе. Настъпват междуособни борби за наследството и трона, които продължават цяло десетилетие и отслабват допълнително османската държава. Византия урежда едностранно отношенията си с турците на Сюлейман челеби с ГалиполскиятГалиполския договор. В [[1403]] - [[1404]] владетелите на застрашените [[Унгария|Маджарско]], [[Сърбия]], [[Босна]], [[Влашко]] сключват военен съюз воден от бъдещия император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд I]].
 
Към този съюз се присъединяват цар [[Константин II Асен]] (син на [[видин]]ския [[цар]] [[Иван Срацимир]] и владетел на силно отслабеното и териториално съкратено [[Видинско царство]]) и неговият първи братовчед княз [[Фружин]] (син на цар [[Иван Шишман]]). Възползвайки се от вътрешната криза в [[Османската империя]] през [[1404]] или [[1408]] г., те прогонват турците от [[Видин|Бъдин]] и фактически вдигат в Тимошко и Пиротско първото въстание против османското иго.