Руско-японска война: Разлика между версии

'''Руско-японската война''' ([[10 февруари]] [[1904]] – [[5 септември]] [[1905]]) избухва в следствие на съперничеството на [[Руска империя|Руската империя]] и [[Япония]] за проникване и контрол върху [[Манджурия]] и [[Корея]]. Тя избухва след дипломатически скандал между дведвете императорски правителства с колониални амбиции в Далечния изток. Основните полета на военните действия са Южна Манджурия и по-специално областите около Ляондунския полуостров и Мукден, както и моретата около Корея и Япония. Това е "първата„първата голяма война на 20-ти век"век“.<ref>Olender p. 233</ref>

След [[Реставрацията Мейджи]] от 1868 г. японските управляващи започват процес на модернизация на страната и за кратък период от време успяват да модернизират Япония по западен образец, въвеждайки западни обичаи и различни технологии. До края на 19-ти век Япония вече се е превърнала в една модерна индустриална държава, при това за по-малко от 50 г. В началото на 20 век японските управници започват да търсят пътища за утвърждаване на Япония като регионална и световна сила.

По същото време Русия - — една от великитеВеликите сили -, започва да проявява амбиции към Далечния Изток. До 1890 г. руската империя разширява границите си през [[Централна Азия]] до [[Афганистан]], асимилирайки местните държавни образувания. [[Руската империя]] се разпростира на запад от [[Полша]] до полуoсотровполуостров [[Камчатка]] на изток.<ref> University of Texas: Growth of colonial empires in Asia</ref>.Със строежа на Транссибирската железопътна линия, свързваща европейската част на Русия с Владивосток, Русия се надява да разшири своето влияние в целия далекоизточен регион. Точно от това се опасява и японската държава, която започва да чувства застрашени нейните нарастващи интереси.

От крайОткрай време японските управници са смяталисмятат Корейския п-вполуостров за съществена част от японската сигурност и го използвалиизползват като буферна зона между Япония и нейните врагове. ИмeнноИменно за това те ималиимат желание, ако не могат да наложат своето влияние и власт, то поне да поддържат независимостта на Корея. След победата на Япония над Китай в Първата китайско-японска война, Китай се отказва от своя сюзеренитет над Корея и отстъпва [[Тайван]], островите Пенгху и п-в Ляотонг, заедно с Порт Артур на Япония.

Русия, следвайки своите собствени интереси в района на Ляотонг, веднага след подписването на мирния договор от ШимонсекиШимоносеки започва да оказва дипломатически натиск върху [[Германия]] и [[Франция]]. Трите велики сили се намесват и убеждават Япония да се откаже от претенциите си върху Порт Артур в замяна на по-високиголеми икономически компенсации.

=== РускотоНарастване на руското икономическо нахлуваневлияние ===

През декември 1897 г. руски военни кораби се появяват в [[Порт Артур]]. След три месеца на преговори, през 1888 г. Русия взима под наем пристанището на Порт Артур заедно със залива [[Далиен]]. Най-накрая Русия успява да реши дългогодишния си проблем с незамръзващо пристанище. За да утвърдят позициите си, руснаците започват строеж на железопътна линия от [[Харбин]], през Мукден до Порт Артур. Започват и усилени строежи на пътища в целия район. През 1898 г. Русия получава концесии за добив на дърва и въглища по поречията на реките Ялу и Тумен.<ref>Paine, p. 317</ref>. Всички тези действия от руска страна водят до безпокойството на Япония, която започва да се чувства застрашена.

Япония и Русия са част от Съюза на осемте по време на Въстанието на боксьорите. Двете държави изпращат военни контингенти за потушаването на бунта и освобождаването на обсадените международни представители в Пекин през 1900 г. Русия изпраща и армия от 177 000 души в Манджурия, за да подсигури и защити строежа на своята жп линия. Армията на династията КингЦин няма възможност да се справи с руските сили и се оттегля от [[Манджурия]],<ref>Connaughton, pp. 7–8.</ref>, което дава възможност на руснаците да се установят трайно в региона. Русия уверява останалите великиВелики сили, че ще изтегли войските си след края на кризата, но до 1903 г. руското командване така и не издава график за изтегляне.<ref>Paine, p. 320.</ref>.

=== ПреговоритеПреговори ===

Японският принц Ито Хиробуми започва преговори с руснаците през 1902 г. относно ситуацията в Манджурия. Той вярва, че за момента Япония е твърде слаба, за да влезе във война с Русия, и за товазатова предлага Русия да задържи контрола си над Манджурия срещу японски контрол над [[Северна Корея]]. Междувременно [[Великобритания]] също се намесва, търсейки начини да ограничи руското влияние в пасификаПасифика. През 1902 г. е подписан англо-японски пакт, според който при евентуална война на Япония, с който и да е съюзник на Русия, Великобритания ще заеме страната на Япония. Този съюз далдава свобода на Япония при нужда да иницииразапочне враждебни действия.

„*"1. Взаимно ангажиране на двете империи в опазването на независимостта и териториалната цялост на Китай и Корея, както и да се поддържат еднакви възможности за търговия и развитие на индустрията на народите в двете държави.

*2. Взаимно признаване на японските интереси в Корея и на руските интереси в Манджурия, както и правото на Япония да вземе за Корея и Русия - — за Манджурия, всички необходими мерки за защита на интересите си,с тигастига това да не е в противоречие с чл. 1 от настоящото споразумение.

*3. Взаимно съгласие между Япония и Русия да не се възпрепятства развитието на индустриалните и търговски дейности в Корея и Манджурия, които не са в противоречие с чл. 1 от настоящото споразумение. Допълнителен ангажимент от страна на Русия да не възпрепятства бъдещо разширение на корейската жп. линия през Южна Манджурия към Източен Китай и свързване с линията Шанхай - — Нючванг.

*4. Взаимен ангажимент, в случай че бъде установена необходимост Япония да изпрати войски в Корея, а Русия - — в Манджурия, с цел защита на интересите посочени в чл. 2 от настоящето споразумение или потушаване на бунтове. Силите, които бъдат изпратени, да не превишават необходимия брой и да бъдат отзовани веднага след приключване на мисията им.

*6. Настоящето споразумение заменя всички досегашни договорености между Япония и Русия относно Корея."“.

На 033 октомври руският пълномощен министър в Япония Роман Розен представя на японското правителство руското контрапредложение:

„*1. Взаимно уважение към независимостта и териториалната цялост на Корея и Манджурия.

*7. Признаване от страна на Япония, че Манджурия и принадлежащото йи&#768; крайбрежие са сфера извън японските интереси.

*8. Настоящето споразумение заменя всички досегашни договорености между Япония и Русия относно Корея."“<ref>Text in Japanese Ministry of Foreign Affairs, Correspondence Regarding Negotiations... (1903–1904) pp. 7–9.</ref>

Преговорите продължават и на 14 януари 1904 г. Япония предлага формула, според която [[Манджурия]] ще бъде извън японската сфера на влияние и, реципрочно, Корея ще остане извън руската сфера на влияние. Руският цар [[Николай II]] умишлено забавя своя отговор с ясната мисъл, че подобен ход ще доближи двете империи до война. Без да получи официален отговор на отправеното предложение, на 066 февруари японският министър Курино Шиничиро се среща с руския министър на външните работи - — граф Ламбсдорф, и му заявява, че Япония прекъсва дипломатическите си отношения с Русия.

Николай II вярвалвярва, че една успешна война срещу Япония ще възроди руския патриотизъм. Не на това мнение обаче билиса неговите съветници. Те смяталисмятат, че подобна война ще бъде много трудна поради трудности с прехвърлянето на достатъчно войски от Европа в Далечния Изток и, съответно, снабдяването им.

На 8 февруари 1904 г. Япония обявява война на Русия,<ref>Some scholarly researchers credit Enjiro Yamaza with drafting the text of the Japanese Declaration of War — see Naval Postgraduate School (US) thesis: Na, Sang Hyung. "The Korean-Japanese Dispute over Dokdo/Takeshima," p. 62 n207 December 2007, citing Byang-Ryull Kim. (2006). Ilbon Gunbu'ui Dokdo Chim Talsa (The Plunder of Dokdo by the Japanese Military), p. 121.</ref>, въпреки че на практика военните действия започват няколко часа преди това. Три часа преди руското правителство да получи съобщението, японският имперски флот атакува руския далекоизточенДалекоизточен флот край Порт Артур. Николай II е шокиран, когато научава новината, защото не е мислелсмята, че Япония ще започне военни действия, без официално да обяви война. Руските министри също билиса убедени, че японците не са подготвени. Осем дни по-късно Русия също обявява война на Япония<ref>Connaughton, p. 34.</ref>. Китайската династия КингЦин заема японската страна в конфликта, като предлага военна помощ, която обаче е отказана. Въпреки това [[Юен Шъкай]] на няколко пъти изпраща хранителни доставки на японските генерали. Участие като наемни войници във военните действия взимат и местни жители на Манджурия.

Порт Артур, намирайки се на крайбрежието на Ляотунския полуостров в южната част на Манджурия, за няколко години е укрепен и превърнат във важна морска база, седалище на руския далекоизточенДалекоизточен флот. С цел пълен контрол над морето в района и спокойно водене на военни операции на сушата, първата задача на японското върховно командване е да неутрализира руският флот, позициониран в Порт Артур.

В ранните часове на 8 февруари 1904 г. японският флот под командването на адмирал Того Хейхачиро дава началото на изненадваща атака над руския флот в Порт Артур<ref>Grant p. 12, 15, 17, 42</ref>. Използвайки 10 [[разрушител]]я, японците успяват да увредят сериозно руските линейни кораби "Царевич"„Царевич“ и "Ретвизан"„Ретвизан“, както и 6  600 тонният-тонния [[крайцер]] "Палада"„Палада“.<ref>Shaw, Albert (March 1904). "The Progress of the World – Japan's Swift Action". The American Monthly Review of Reviews (New York: The Review of Reviews Company) 29 (3): 260</ref>. На сутринта, под прикритието на гъста мъгла, японците подновяват атаката си, но този път руската отбрана е подготвена. Силите на адмирал Того са отблъснати от руската флотилия, подкрепена от мощен обстрел от оръдейните батареи, разположени на брега. Японците не успяват да постигнат първоначалната си цел, а именно с изненадваща атака да обезвредят руския флот в Азия. Затова те сменят тактиката.

На 11 февруари руският миноносец "Енисей"„Енисей“ минира входа към пристанището. Човешка грешка обаче причинява избухването на една от мините и потъването на кораба заедно със 120 души екипаж и единствената карта, показваща разположението на мините. Два дни по-късно японците опитват да блокират движението на кораби в и извън пристанището, като спускат във водата корабни комини пълни с цимент, но те потъват прекалено дълбоко и се оказват неефективни<ref>Grant p. 48–50</ref>.

На 8 март в Порт Артур пристига известният адмирал [[Степан Макаров]], който поема защитата на пристанището. Присъствието на Макаров повишава бойния дух на руските моряци. С повишен боен дух и увереност, руският флот на два пъти се опитва да разкъса блокадата на пристанището през следващия месец. И двата пъти се оказват неуспешни, като все пак руснаците успяват да нанесат щети на два от водещитеосновните японски кораби.

На 13 април руският линеен кораб „Петропавловск“ е ударен от три мини и потъва за 2 минути заедно с 635 моряци и офицери, включително адмирал Макаров. На следващия ден адмирал Того спуска всички знамена наполовина в знак на уважение. На 3 май японците отново правят опит да блокират пристанището, като този път използват остарели морски съдове. Това отвлича руското внимание, което дава възможност на Първа японска армия да дебаркира близо до [[Инчон]]. Въпреки липсата на инициатива от наследниците на Макаров, японският флот претърпява загуби заради руските мини. На 15 май двата най-мощни линкора Яшима„Яшима“ и Хатсусе„Хацусе“ са ударени от мини и потъват. Японският флот губи 1/3 от ударната си сила само за няколко минути. По същото време обаче Втора японска армия окупира Сеул и поема контрола над цяла Корея. В края на април имперската японска армия вече е готова да пресече река [[Ялу]] и да нахлуе в Манджурия.

Битката при река Ялу е първото сухопътно стълкновение между двете империи във войната. Стратегията на руският главнокомандващ, генерал [[Алексей Куропаткин]], е да въвлече японците в позиционна война на изтощение, докато получи достатъчно подкрепления от Европа. Според неговите изчисления ще са нужни около 6 месеца преди да има достатъчно силасили да поведе офанзива срещу японците. В навечерието на битката Куропаткин държи командването на Източния отряд в състав от 16 000 души пехота, 5 000 души кавалерия и 62 оръдия с различен калибър. Проблемът на руското командване е, че трябва да разпредели силите си на широк фронт от 270 km, а японците имат инициативата да ударят в най-удобното за тях време и място.

Срещу "Източния отряд" стои японската Първа армия под командването на генаралгенерал-майор Тамемото Кироки с обща численост от 42 500 бойцидуши. Кироки разполага силите си на южния бряг на реката и използва местни жители, за да разузнае точното местоположение на руснаците. До 23 април японците разбират точните позиции на руските защитни линии.<ref>Connaughton, p.55</ref> В ранните часове на 27 април японските сили започват форсиране на реката. След 2 дни без особена съпротива цялата Първа армия е прехвърлена на северния бряг на реката. Главнокомандващият генерал Куропаткин в този момент нарежда изтегляне към по-защитни позиции. Неговият подчинен, генерал Засулич, отказва да изпълни заповедта.

През това време елитната японскаяпонската имперскаИмперска гвардия и 2-ра армия продължават в агресивноагресивното настъпление. След тежки боеве японците пробиват противниковата линия и обръщат руснаците в неорганизирано отстъпление. Части от 12-та Източносибирска бригада опитват контранастъпление, но са разбити, което отваря още по-голяма дупка в руската отбрана. До 1 май руските части, които не се предават, отстъпват към Фенгхуанченг. Битката при река Ялу завършва с успех за японската армия и показва колко погрешни са първоначалните очаквания, че войната ще бъде кратка и че японската армия е небоеспособна.<ref>Connaughton, p.65</ref>

След успеха при р.река Ялу японският генерал [[Ояма Ивао]] прегрупира силите си, като обединява Първа, Втора и части от Трета армии. Следващата оперативна цел на Ояма е важният железопътен възел [[Ляоян]] на линията Мукден - — Порт Артур. Ояма разполага общо със 127 360 души и 484 оръдия с различен калибър. Защитни позиции заема и генерал Куропаткин, който в навечерието на битката получава подкрепления от Европа. Той разполага общо с 243 300 души и 673 оръдия.

След двудневни тежки сражения на 26 август 1904 г. части от Първа армия успяват да овладеят стратегически важното възвишение Косарей и проходът Хун-ша, намиращи се южно от града. След няколко дни неуспешни контраатаки за възвръщане на позициите и с оглед на реалната опасност да бъде обкръжен, Куропаткин нарежда пълно изтегляне от ЛяоянгЛяоян. Въпреки по-сериозните загуби на японците (23 615 души срещу 15 458 от руска страна,<ref>Russia and USSR in Wars of the XX century - — Moskow, Veche, 2010 - p.32</ref>), те успяват да удържат важна стратегическа победа.

През месец октомври генерал Куропаткин укрепва позициите си и прегрупира армията северно от Ляоян. На 5 октомври след нареждане лично от цар [[Николай II]] Куропаткин стартиразапочва офанзива за възвръщането на града под руски контрол. На 17 октомври след редица неуспешни атаки и множество жертви руснаците са принудени да прекратят настъплението и да отстъпят към Мукден.

През април 1904 г. японското командване прави успешен десант край Порт Артур и след много тежки боеве и много понесени жертви японските въоръжени сили превземат ключови възвишения около пристанището. Именно там те разполагат своите 280 мм.-милиметрови оръдия „[[Круп]]“. Благодарение на своятатежката тежкаси артилерия японците успяват да нанесат изключително тежкисериозни поражения на руския флот, намиращ се в пристанището. До декември месец, на практика целият руски флот в Порт Артур е унищожен. На 2 януари главнокомандващият руските сили в Порт Артур генерал-майор Анатолий Стесъл предава града на изненаданите японски генерали. Няколко години по-късно генерал Стесъл е осъден на смърт заради държавна измяна и некомпететносттанекомпетентността си при отбраната на града. През 1908 г. присъдата му е отменена.

[[Файл:Tsesarevich Russian Battleship.jpg|мини|вдясно|Руският линкорлинеен "Царевич"кораб „Царевич“]]

През месец август е направен опит блокадата на пристанището да бъде разкъсана. Тази битка е известна като битката за Жълто море. След смъртта на вицеадмирал Макаров командването на руския флот е поето от адмирал Вилфелм Витгефт. Той получава заповед директно от [[Санкт Петербург]] да събере флотилиятафлота си, да разкъса блокадата на пристанището и да съедини силите си с ВладисвостошкатаВладивостокската екскадрилаекскадра.

Рано сутринта на 10 август адмирал Витгефт повежда своите 6 линкоралинейни кораба, 4 крайцера и 16 торпедоносеца в отчаян опит за разкъсване на обсадата. Срещу него адмирал Того разполага своите 4 линкоралинейни кораба, 10 крайцера и 18 торпедоносеца. ОколиОколо 1 часа на обяд двете ескадри се срещат и започват сражението с артилерийски обстрел от дълга дистанция. Няколко часа по-късно двете флотилии се доближават на достатъчно разстояние и включват в боя основните си батареи. Около 18:30 ч. директно попадение в мостика на руският флагман "Царевич"„Царевич“ убива на място адмирал Витгефт. В руското командване настъпва хаос и капитанът на "Ретвизан"„Ретвизан“ едвамедва спасява от потапяне "Царевич"„Царевич“.<ref>Forczyk p. 53</ref>. Руската ескадра преминава в отстъпление, а адмирал Того се отказва от по-нататъшно настъпление, очаквайки пристигането на Балтийския флот.

=== Англо-японско сътрудничество ===

Дори преди избухването на войната Великобритания и Япония имат история на сътрудничество.<ref>Chapman, John W.M. "Russia, Germany and the Anglo-Japanese Intelligence Collaboration, 1896–1906" pages 41–55 from Russia War, Peace and Diplomacy edited by Mark & Ljubica Erickson, London: Weidenfeld & Nicolson, 2004 page 42.</ref>Индийската армия, позиционирана в британскаБританска Малая и [[Китай]], често успява да засече руски телеграфни съобщения, които предава на японското военно командване.<ref>Chapman, John W.M. "Russia, Germany and the Anglo-Japanese Intelligence Collaboration, 1896–1906" pages 41–55 from Russia War, Peace and Diplomacy edited by Mark & Ljubica Erickson, London: Weidenfeld & Nicolson, 2004 page 55.</ref> В замяна японците предават своя информация за Русия на британското разузнаване. В крайна сметка двете разузнавания стигат до извода, че [[Германия]] подкрепя Русия във войната с цел дестабилизиране на баланса на силите в Европа.

Въпреки загубата на [[Ляоян]] и неуспешните атаки, извършени през октомври и януари, генерал Куропаткин успява все пак да забави японското настъпление. В началото на годината Куропаткин получава нови подкрепления през Транссибирската жп. линия и окопава армиите си край Мукден. Той разполага силите си във фронт от 140 кмkm. Дясното крило на отбраната е поверено на Втора манджурска армия с главнокомандващ генерал [[Александър Каулбарс]]. В центъра защитата на жп. линията и главния път е поверена на Първа манджурска армия под командването на генерал Николай Линевич. Тук е разположена и основната част от руската кавалерия, водена от генерал Александър Самсонов. Левият фланг е защитен от генерал Михаил Алексеев. Общата численост на руските въоръжени сили е 330 000 души и 800 оръдия с различен калибър.<ref>Menning p.187</ref>. Главнокомандващият Куропаткин позиционира силите си в чисто дефанзивна формация, от която при нужда много трудно може да се мине в атака, без да се отворят пролуки в отбраната.

Очакванията на генерал Куропаткин са, че японците ще започнат настъплението си от изток през планините, тъй като те вече са се доказали и имат опит в подобни сражения. Именно там руският главнокомандващ концентрира своите най-опитни войници. Основната цел на маршал Ояма е да обгради Курпаткин в града и по този начин да отреже пътищата му за отстъпление. Ояма дава изрични заповеди да бъде ибягван боят в градски условия. По време на цялата война японците се стремят да ограничат максимално цивилните жертви, за да спечелят местното китайско население на своя страна.

В ранните часове на 20 май новосформираната дивизия Ялу„Ялу“ започва сражението с агресивна атака по левия фланг. Седем дни по-късно в битката се включва Четвърта армия, която удря десния фланг, а останалите японски сили щурмуват центъра на руските позиции. По същото време генерал Ноги започва обходни маневри северозападно от Мукден с Трета армия. До 1 март японците не успяват да постигнат съществен напредък и основно водят статични боеве с руснаците, като и двете страни понасят жертви. На 7 март Куропаткин започва изтегляне на войски от левия фланг и ги пренасочва срещу настъпващата Трета армия. Куропаткин решава да води лично контрататаката. Действията му обаче само разстройват руската отбрана. Това е и моментът, който чака Ояма. Той насочва всичките си усилия към левия фланг, където частите на генерал Алексеев са пометени. Все пак настъплението на японците е спряно от точен артилерийски обстрел. Въпреки огромните жертви, които понасят, японците успяват да пробият линията на руснаците и да откъснат левият им фланг от централното командване. Почти по същото време Трета армия успява да се настани западно от града. По този начин армията на Куропаткин се оказва в сериозна опасност от обкръжение.

На 9 март генерал Куропаткин нарежда отстъпление на север. Нов пробив в руската линия обаче превърналпревръща отстъплението в хаотично бягство. Паникьосаните руснаци изоставят ранените си, както и почти цялото си оборудване и провизии. На 10 март японската имперска армия окупира Мукден и спира преследването на руснаците на 20 км.km северно от града. Руснаците губят в тази битка около 90 000 души, убити, ранени и пленени, и на практика се оттеглят изцяло от Манджурия.

=== Битката при Цушима ===

Балтийският флот, преименуван на Втора тихоокеанска ескадра, преминава 33 000 км.km, за да освободи [[Порт Артур]]. Деморализиращите новини застигат адмирал Рожественски още докато флотилията се намира край бреговете на Мадагаскар. Единствената останала възможност на руснаците е да се доберат до [[Владивосток]], като най-прекият път до там преминава през пролива Цушима между Корея и Япония. Именно това и очаква адмирал Того Хейхачиро, който започва подготовка, за да пресрещне руската ескадра още след падането на Порт Артур.

Японският адмирал събира всички налични сили, а именно 4 линкоралинейни кораба, 27 крайцера, 21 разрушителя, 37 торпедоносеца и различен брой помощни съдове. Руският флот пристига в Азия през пролетта на 1905 г., значително намалил боеспособността си заради дългото пътуване и невъзможността за ремонтни дейности. Адмирал Рожественски разполага с 8 [[линкор]]а, от които 4 чисто нови дреднаута клас Бородино„Бородино“, 3 бронирани бойни кораба, 8 [[крайцер]]а и 9 разрушителя. Двата флота се срещат на 27 май 1905 г.

Битката започва в 14:00 часа, като още в началните минути мощните батареи на японският флагман "Микаса"„Микаса“ увреждат сериозно няколко руски кораба. Японският флот ималима сериозно предимство по отношение на далекобойността на оръдията.<ref>Sondhaus, Lawrence, Naval Warfare, 1815-1914, P.191</ref>. Директно попадение в муниционния склад на "Бородино"„Бородино“ предизвиква силна експлозия и линкорът потъва за минути заедно с целия си екипаж.<ref>Regan; The Guiness Book of Decisive Battles-The Battle of Tsushima 1905, p.177</ref>. Малко по-късно адмирал Рожсественски е ранен от шрапнел и командването е поето от контраадмирал Николай Набогатов. В края на деня руснаците са загубили 4 линкора, докато японците претърпяват само леки повреди.

Адмирал Того вижда своя шанс и през нощта нарежда да бъде нанесен решителен удар върху руснаците. Агресивната атака на торпедоносците и крайцерите на Того разкъсват руската линия и разпръсват флотата на Набогатов. На сутринта става ясно колко успешна е била офанзивата. Руснаците са загубили още 2 линкора и 2 бронирани крайцера, докато японците губят 3 торпедоносеца. Виждайки безнадеждната ситуация, контраадмирал Набогатов, заедно с остатъка от руската ескадра се предава на адмирал Того. В тази битка руснаците са почти напълно унищожени, като само три малки плавателни съда успяват да се доберат до Владивосток. След битката при Цушима японската армия окупира остров [[Сахалин]] и принуждава цар [[Николай II]] да търси примирие.

Американският президент [[Теодор Рузвелт]] предлага своето посредничество при мирните преговори, за което печели и [[Нобелова награда за мир]]. Сергей Вит води руската делегация, а харвардсият възпитаник барон Комура води японската. Мирният договор е подписан в Портсмут на 5 септември 1905 г.<ref>Connaughton, p. 272; "Text of Treaty; Signed by the Emperor of Japan and Czar of Russia," New York Times. 17 October 1905.</ref> Според условията на договора Руската империя се задължава да изтегли всичките си въоръжени сили от Манджурия и да признае Корея за сфера на японско влияние. През 1910 г. Япония анексира Корея след съвсем оскъдни протести от страна на международната общественост.<ref>Cox, Gary P. "The Russo-Japanese War in Global Perspective: World War Zero" Journal of Military History. 70. 1 (2006): 250–251.</ref> Според други условия на договора Русия получава под наем Порт Артур с прилежащото му пристанище за срок от 25 години и преотстъпва южната част на о. Сахалин на Япония.

Липсва точна статистика за броя на жертвите от войната. Смята се, че Япония губи иоколооколо 47 000 души в битка, които нарастват до 80 000, ако бъдат включени и болестите. Оценката на руските жертви варира от 70 000 до 130 000 души, загубени по време на цялата война.<ref>Twentieth Century Atlas – Death Tolls and Casualty Statistics for Wars, Dictatorships and Genocides</ref>

Това е първата голяма военна победа на азиатска държава над европейска велика сила. Победата на Япония шокира целия свят и издига престижа на империята до нови висини. Нейният регионален противник - — Руската империя, губи почти целия си Тихоокеански и Балтийски флот както и уважението на международната сцена. Това се отнася най-вече за [[Германия]] и [[Австро-Унгария]], което оказва ефект върху техните планове в навечерието на [[Първата световна война]]. Като цяло Русия влиза крайно подценена от всички държави в Първата световна война.