Отваря главното меню

Промени

2 байта изтрити ,  преди 6 години
м
редакция без резюме
Първото съвременно (от епохата след [[Античност]]та) разделяне на хората на расови групи е вероятно в труда на [[Франсоа Берние]] „''Ново разделение на Земята според различните видове и раси, които я обитават''“ ({{lang-fr|Nouvelle division de la terre par les différents espèces ou races qui l'habitent}}), публикувано през 1684. <ref>[[Цветан Тодоров|Todorov, T]] (1993). On human diversity. Cambridge, MA: Harvard University Press,.</ref> През 18. век, различията между различни групи хора става обект на научни изследвания, но научните класификации на фенотипните вариации бързо се примесвали с расистки идеи за едни или други природни склонности на една или друга така дефинирана расова група. Като правило, най-приятните черти били приписвани на бялата, европейска „раса“, а другите раси били представяни в ред, който започвал от най-приятни характеристики и вървял постепенно към по-нежелани. През 1735, [[Карл Линей]], положил основите на съвременната таксономия, разделил човешкия вид ''[[Хомо сапиенс]]'' на континентални подвидове ''Europaeus'', ''Asiaticus'', ''Americanus'' и ''Afer'', като на всеки от тях свързал с един от четирите темперамента: едни сангвиници, други меланхолици, флегматици или холерици.<ref>Brace, CL (2005). Race is a four letter word. Oxford University Press. pp. 326. ISBN 9780195173512.</ref><ref>Slotkin, J. S. (1965). "[http://books.google.bg/books?id=wIkOAAAAQAAJ&pg=PA177&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false The Eighteenth Century, стр.177]". Readings in early Anthropology. Methuen Publishing. pp. 175–243.</ref> Пак според това разделение, ''Homo Sapiens Europeaus'' бил активен, съобразителен и приключенец, докато ''Homo Sapiens Afer'' бил хитър, ленив и небрежен. <ref name="Graves">Graves, Joseph L (2001). The Emperor's New Clothes: Biological Theories of Race at the Millenium. Rutgers University Press.</ref>
 
През 1775, в трактата си „''Естествените различия в човешкия вид''“ [[Йохан Фридрих Блуменбах|Йохан Блуменбах]] предлага разделяне на човешкия вид на пет големи групи: [[Европеидна раса|Кавказка (европеидна) раса]], [[Монголоидна раса]], [[Негроидна расаНегър|Етиопска раса]] (по-късно наречена ''негроидна[[Негър|Негроидна]]''), [[Индианци|Коренна американска раса]] и [[Малайска раса]]. Блуменбах не степенува, в йерархична структура, предложените от него раси. <ref name="Graves" />. За сметка на това, Блуменбах отбелязва, че преходът от една раса в друга не е рязък, и че физическите характеристики постепенно се изменят от една раса на друга и заключава, че „Така тънък е преходът от едни групи хора към други, че човек едва би забелязал границата, която отделя тези групи“. <ref name="Marks" />
 
От 17. до 19. век, смесването на простонародните вярвания с научни обяснения за тези разлики дава като резултат това, което учените днес наричат „расова идеология“. <ref>Smedley, A (1999). Race in North America: origin and evolution of a worldview (2nd ed.). Boulder: Westview Press. ISBN 0813334489.</ref> Според тази идеология, расите са изначални, естествени, трайни и отделни групи. По силата на този аргумент, някои групи са били представяни като смесица от пораншно отделни раси, но че внимателно изследване би могло да определи предишните раси, комбинирали се, за да се получи новата раса. <ref name="genres" /> По-нататъшни класификации, оказали съществено влияние в обществото, като тези изработени от [[Жорж Бюфон]], [[Петрус Кампер]] и [[Кристоф Майнерс]] класифицирали „негрите“ като низши спрямо европейците. <ref name="Graves" /> В [[САЩ|Съединените щати]], съществено влияние имали расовите теории на [[Томас Джеферсън]]. Той смятал африканците за нисши, най-вече що се отнася до интелигентността, и като обзети от неестествени сексуални желания, но пък смятал американските индианци за равни на белите. <ref name="Graves" />
1082

редакции