Хидроенергетика: Разлика между версии

Първата водноелектрическа централа ([[ВЕЦ]]) в България е построена на р.Искър при с. Панчарево и е пусната в експлоатация на 01.11.1900 г. Първоначално в нея са били инсталирани 4 турбини с обща мощност 1376 kW. Енергията се пренасяла до гр. София с електропровод дълъг 16 кмkm, с напрежение 7 kV. От този момент датира и първият електрифициран град в България.

Според предназначението им съоръженията на хидроенергийните обекти са постоянни и временни. Постоянните съоръжения са основни и второстепенни. Основните съоръжения са такива, с които се събира, съхранява, транспортира и използва енергийно-водния ресурс: :язовирни стени, преливни, изпускателни и водовземни съоръжения; водохващания, водовземни съоръжения и утаители към тях; деривационни канали и хидротехнически тунели; напорни басейни и дневни изравниртелиизравнители; водни кули, напорни тръбопроводи; сгради на [[ВЕЦ]] и [[ПАВЕЦ]].

[[Водноелектрическата централа]] (ВЕЦ) е вид електрическа централа, използваща енергията на водната маса за произвеждане на електрическа енергия. Турбината превръща кинетичната енергия на водата в механична, а генератора от своя страна превръща механичната енергия в електричество.

Високата степен на разполагаемост и маневреност на хидроенергийните мощности способства за повишаване на енергийната ефективност при експлоатацията на електро-генериращите мощности в електроенергийна стстемасистема, изразяваща се със задоволяване на енергийните потребности на страната при минимални разходи. Тяхното участие в мощностния баланс на системата се свежда до следния енергиен ефект: покриване на върхови и подвърхови товари; регулирането на честотата; бърз резерв при аварийно отпадане на основна мощност.

• * Подязовирна ВЕЦ – падът на която се създава чрез подприщване на водното ниво в самото речно корито посредством язовирна стена.

• * Деривационна ВЕЦ – Ппадътпадът на която се суздавасъздава чрез деривация (напорен тръбопровод). Водата се взима от едно място в реката, преминава през тръбопровод и достига до турбината разположена в сграда на друго място в реката.

• * Преливно-отливна ВЕЦ – при която падът се образува между водните нива в морето (океана) и отрязания от него басейн за централата. Вследствие на приливите и отливите се получават колебания на водните нива в морето (океана) и басейна, които обуславят пада на централата.

• [[Руслова* Руслови ВЕЦ]], нареченанаречени още нисконапорни ВЕЦ – централи, които се изграждат в речното корито, при които се изгражда малък бент, променящ нивото на реката. Турбината използва естественото движение на водата от по-високо към по-ниско ниво и по този начин генерира електроенергия. Този тип ВЕЦ са щадящи за околната среда. Положителен пример за съоръжения от този тип са малките руслови ВЕЦ от [[проект „Среден Искър“]].

• * Голяма водноелектрическа централа - с капацитет по-голям от 50 MW.;

• * Малка водноелектрическа централа - с капацитет между 1 до 50 MW.;

• * Мини водноелектрическа централа – с капацитет от 100 до 1000 kW;

• * Микро водноелектрическа централа - с капацитет до 100 kW.

Общият теоретичен хидроенергиен потенциал в България се оценява на 19 800 GW часa годишно - еквивалент на около 7 900 MW инсталирана мощност. Технически възможни за усвояване са 14 800 GW часa годишно - еквивалент на около 5 900 MW инсталирана мощност, включително 5 385 GW часa годишно - еквивалент на около 919 МВтMW инсталирана мощност от застрояване на р. [[Дунав]]. Досега са усвоени само около 5 000 GW часa годишно – еквивалент на около 3 100 MW инсталирана мощност, от които около 2 700 MW ВЕЦ и ПАВЕЦ, които покриват върховите товари и регулират параметрите на енергийната система.

Наличният капацитет за развитие на българската хидроенергетика възлиза на 9 800 GW часa годишно - еквивалент на около 2 800 MW (близо 10 милиарда евро преки инвестиции в страната), усвоявайки предимно базовия отток на реките чрез “руслови, централи на течащи води” генериращи базова енергия, стабилизираща електроенергийната система на страната. Това е и една от причините за повишения инвестиционен интерес към изграждането на хидроенергийни обекти с максимална мощност до 5 MW, условно обособени като малки руслови ВЕЦ. Предимство се явява и факта, че малки ВЕЦ на течащи води не използват предварително резервирани водни обеми, като така се избягва изграждането на язовирна стена и оформянето на язовирно езеро. А когато в тези проекти бъдат използвани [[Капланова турбина|Каплан-Булб]] и подвижни [[Каплан-Булб турбини]], тяхната икономическо-техническа целесъобразност става изключително висока, без да се нарушава екологичното равновесие в речните екосистеми.