Михайлово (област Враца): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ източник
+ източник
Ред 51:
Независимо от различното назоваване на името на селото при произнасянето на турски език и изписването му на арабски, може да се приеме, че записът се отнася до едно и също населено място. Това се потвърждава от непрекъснато еднаквия повтарящ се ред при изброяване на населените места в казата. <ref name "Zahari">Илчев, Захари, Цветан Петров. Разказ за Михайлово, изд. „ПИК“ — Велико Търново, 2006, 293 стр. ISBN 954-736-139-2; ISBN 978-954-736-139-3</ref>
 
След кърджалийските безчинства във Врачанско в края на XVIII век, селото около Барата, намиращо се на пътя Видин - Лом -Плевен е опустошено, опожарено и се създава едно временно селище в местността „Влашко селище“, на около километър от старото, скрито в горуньова (дъбова) гора и встрани от пътища. В това селище се заселват българи, връщащи се от [[Румъния]], както и такива, бягащи от родните си места на път за Влашко. Обитавано е около 15 години, и след 1800 година семействата от това ново селище се преместват отново около Барата, където и сега е село Михайлово. Според възрастни хора при едно изследване през 1904 година (отразено в издадения тогава „Пътеводител на Оряховска околия“)<ref>'''Георгиев''', Ст., Т. Икономов,. Пътеводител на Оряховска околия, Свищов,Издание Оряховскона Оряховското туристическо дружество „Дунавски турист“, Свищов, 1904</ref>, селото носи името на близкия соват (тур. голямо пасище, мера) '''„Гоеница“'''. Това славянско наименование, запазено във времето и доказано от записите в турските регистри показва, че жителите на селото са българи. В това крайречно пасище всяко домакинство от селото е отглеждало и угоявало до 150 овце, телета и работен добитък - волове, биволи и коне. В турска редакция най-близък до името Гоеница е записа от 1639 година. След 1800 година селото е записано като Гунуйниче-и зир (Гунуйница-и зир), което означава '''Долна Гнойница'''. Това е било необходимо, според турските власти, тъй като създаденото селище е ново на това празно място, а в горното течение на Барата съществува вписаното от 1631 година в турските данъчни „дефтери“ село Гунуйница-и баля. По-рано такъв запис на името не е бил необходим, защото Гоеница е по-старото от двете села и за да се отличават към името на второто е прибавено „и баля“, т.е. „Горна“
 
За първи път на български селото е записано като '''Долна Гноеница''' в календарче „[[Летоструй]]“, издадено във [[Виена]]-[[Австрия]] през 1873 година. Там в списъка на селищата от Оряховска околия се споменава, че това село е заселено с българи.
Ред 82:
* [[Атанас Георгиев Попов]] (1904-1991) — български политик
* [[Христо Шейнов]] (1915-2003) — партиен функционер и стопански ръководител
* [[Цветан Петров (инженер)|Цветан Петров]] (1940) — инженер, стопански ръководител и краевед
* [[Любомир Калчев]] (1942) — български спортист лекоатлет
* [[Маргарита Цонзарова]] — лекар-кардиолог
Ред 102:
Image: |
</gallery></center>
 
== Бележки ==
<references/>
 
== Литература ==
Line 108 ⟶ 111:
* '''Илчев''', Захари, Цветан Петров. Разказ за Михайлово, изд. „ПИК“ — Велико Търново, 2006 год., 293 стр. ISBN 954-736-139-2; ISBN 978-954-736-139-3
* '''Петров''', Цветан, Родове от село Михайлово, Издателство „ПИК“ — Велико Търново, 2008 год., 386 стр. ISBN 978-954-736-187-4
* '''Илчев''', Захари, Цветан Петров. Разказ за Михайлово, второ издание, изд. „ПИК“ — Велико Търново, 2013 год., стр. 296 ISBN 978-954-736-187-4
 
== Бележки ==
<references/>
 
{{Община Хайредин}}