Малкълм Гладуел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Isobel (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Isobel (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 46:
Когато Гладуел започва работа в ''The New Yorker'' през 1996 г., първата му задача е да напише статия за [[мода|модата]]. Вместо да пише за висша мода, Гладуел избира да направи статия за човек, който произвежда тениски като обяснява „беше много по-интересно да напишеш статия за човек, който произвежда тениски за $8, отколкото за рокля, която струва $100 000. Всеки може да направи рокля за $100 000, но е много трудно да се направи тениска, която да струва само $8.“<ref>[http://www.telegraph.co.uk/culture/6416229/Malcolm-Gladwell-interview.html Интервю с Малкълм Гладуел], The Telegraph, 26 октомври 2009 г. {{ref-en}}</ref> Гладуел става популярен с две статии в ''The New Yorker'' през 1996 г.: „Повратната точка“ и The Coolhunt. Тези две статии стават основа за книгата „Повратната точка“, за която авторът получава 1 млн. долара в аванс. Междувременно Гладуел продължава да пише за ''The New Yorker'', а също така е редактор в Грантланд – спортен уебсайт, основан от Бил Симънс (журналист в ESPN.com).
 
В статия за ''[[Ню Йоркър|The New Yorker]]'' от юли 2002 г. Гладуел представя концепцията си относно „митът за таланта“<ref>[http://www.newyorker.com/archive/2002/07/22/020722fa_fact „Митът за таланта“], ''The New Yorker'', 22 юли 2002 г. {{ref-en}}</ref>, който се предполага, че компаниите и организациите погрешно следват. Статията разглежда различни управленски и административни техники, които печелившите и губещите компании използват. Гладуел посочва, че заблудата идва от факта, че ръководителите често класифицират служителите прибързано, без да имат достатъчно информация за представянето на всеки един, което води и до прибързани оценки и решения. Много компании имат практиката да раздават значително по-големи бонуси и премии на най-добрите си служители (т.нар. „звезди“) в сравнение с бонусите на останалите служители. Така, ако служителите не са оценени правилно, се промотират все още неопитните, което предотвратява издигането на по-опитните такива. Гладуел смята, че при този тип система нарцистичните типове хора е по-вероятно да се изкачват нагоре в йерархията, тъй като при наличие на успех са склонни да се самоизтъкват, а при наличие на провал рядко поемат отговорността за него. Той определя нарцисистите като най-лошите мениджъри и допълва, че постоянното прилагане на принципа за възнаграждаване на „звездите“ може да влоши позициите на компанията с времето. Според Гладуел най-успешните фирми са тези, които ценят опита на своите служители и изчакват по-дълго преди да прибегнат към повишения.
 
==Книги==
 
Гладуел е автор на 5 книги, последната от които със заглавие „Давид и Голиат“ към 2013 г. все още не е издадена. Запитан за това как пише своите книги, Гладуел казва: „Има две основни неща, от които се интересувам – интересни истории и интересни изследвания. Това, което търся са случаи, в които двете неща се преплитат.“ Началното вдъхновение за първата си книга „Повратната точка“ (2000 г.), Гладуел получава от изследвания, които сочат за намаляване на престъпността в [[Ню Йорк|Ню Йорк Сити]]. Авторът обаче иска книгата да обхваща не само случая с престъпността и затова търси подобни феномени и примери от [[Епидемиология|епидемиологията]]. Докато Гладуел е репортер за ''[[Вашингтон Поуст|The Washington Post]]'', той пише за епидемията от [[СПИН]] и започва да разбира особеностите на епидемиите като заключава, че епидемиолозите „имат коренно различен поглед над света“. Изразът „повратна точка“ от медицинска гледна точка е моментът, когато наситеността с [[Вируси|вируса]] достига критични нива и той започва да се разпространява много бързо, поставяйки началото на [[епидемия]].
 
След „Повратната точка“, Гладуел през 2005 г. завършва „Проблясък“. Книгата изяснява как човешкото подсъзнание интерпретира определени събития или знаци и как на база на минал опит хората взимат бързи и информирани решения.
 
 
==Източници==