Юкстамедуларни нефрони: Разлика между версии

Поради особената химична среда, [[метаболизъм|метаболизмът]] в най-вътрешната медула е [[ферментация|анаеробен]] (т.е. в отсъствие на [[кислород]]). По тези причини [[еритроцити]]те се пренасочват от правите артериоли на юкстамедуларните нефрони към капилярния плексус около каналчестата мрежа във външната зона на медулата, понеже присъствието им в „чудесната мрежа” не е нужно. [[Гредиент]]ната [[концентрация]] на [[соли]]те в медулата позволяват на примката да абсорбира обратно максимално количество [[течност]]и, ако това се наложи<ref name="Campbell_935"/><ref name="Regulation"/>. В медуларната зона най-близко до събирателното легенче на бъбрека осмоларността на средата е около 1200(mOsm/L) <ref name="Campbell_933"/>, докато в близост до кората (кортекса) е приблизително равна на тази на кръвта – около 300(mOsm/L) <ref name="Campbell_933"/>. Тази именно разлика създава предпоставки за юкстамедуларния нефрон да поеме обратно вода и други нужни субстанции. <ref name="Campbell_935"/><ref name="Campbell_937"/>. Осмотичната изолация на медулата (сърцевината) на бъбрека от останалата част позволява екскрецията на хипертонична урина<ref name="Campbell_936"/>. Възможността на юкстамедуларния нефрон да концентрира урината е едно от основните еволюционни приспособления за живот на сушата<ref name="Campbell_936"/>.

 

|+<BIG>'''Юкстамедуларен нефрон'''</BIG>

|-

|-

|}