Вълчитрънско съкровище: Разлика между версии

'''Вълчитрънското съкровище''' е намерено през [[1925]] година край с. [[Вълчитрън]], [[област Плевен]]. При копане на лозе случайно е открито най-голямото златно [[съкровище]], познато на българската [[археология]] - 12,5 килограма чисто [[злато]] с естествени сплавипримеси от [[сребро]], [[Мед (елемент)|мед]] и [[желязо]]. Състои се от 13 предмета: седем имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата (наподобяващи ударните инструменти-цимбали). Един съд наподобява кантаросовиден [[кратер (съд)|кратер]] със силно издължени и извити настрана дръжки и е с тегло от 4,5 килограма чисто злато. Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (като едната чаша е значително по-голяма). Има и трилистен съд, съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове.

Съкровището се намира на две големи групи. В първата влиза голям златен кантарускантарос (чаша с две дръжки) с тегло около 4 кг., а също така един голям и три малки катосакиатоса (чаша с една вертикална дръжка). Декорацията на съдовете е сравнително бедна. Тя представлява релефни ръбове с диагонално насечено разположени по дължината дръжки. Първата група съдове е изследвана в детайли от археолозите [[:en:Andrew Sherratt|Андрю Шерад]] и Тимоти Тейлър. Те посочват паралели от континентална Гърция, това са гроб №4 в Кръг А на [[Микена]], където е открит подобен сребърен кантарос, а също и златен кантарос, случайно открит в [[Тива (Беотия)|Тива]]. Други подобни съдове са част от съкровищата от Ръдени, Румъния и Крижовлин, Украйна. Трите находки съдържат кантароси и чаши за пиене. Подобни капаци са част от колекцията на В. Божков, за съжаление без информация къде са намерени.