Юкстамедуларни нефрони: Разлика между версии

Поради особената химична среда, [[метаболизъм|метаболизмът]] в най-вътрешната медула е [[ферментация|анаеробен]] (т.е. в отсъствие на [[кислород]]). По тези причини [[еритроцити]]те се пренасочват от правите артериоли на юкстамедуларните нефрони към [[капиляр]]ния [[плексус]] около каналчестата мрежа във външната зона на медулата, понеже присъствието им в „чудесната мрежа” ({{lang-lat|rete mirabile}}) не е нужно. [[Градиент]]ната [[концентрация]] на [[соли]]те в медулата позволяват на примката на Хенле да абсорбира обратно максимално количество [[вода]], ако това се наложи<ref name="Campbell_935"/><ref name="Regulation"/>. В медуларната зона най-близко до събирателното легенче на бъбрека [[осмолалност]]та на средата е около 1200(mOsm/L) <ref name="Campbell_933"/>, докато в близост до кората (кортекса) е приблизително равна на тази на кръвта – около 300(mOsm/L) <ref name="Campbell_933"/>. Тази именно разлика създава предпоставки за юкстамедуларния нефрон да поеме обратно водата и другите нужни субстанции. <ref name="Campbell_935"/><ref name="Campbell_937"/>. Осмотичната изолация на медулата (сърцевината) на бъбрека от останалата част позволява екскрецията на хипертонична урина<ref name="Campbell_936"/>. Възможността на юкстамедуларния нефрон да концентрира урината е едно от основните еволюционни приспособления за живот на сушата<ref name="Campbell_936"/>.

 

|+<BIG>'''Юкстамедуларен нефрон'''</BIG>

|-

| width=200pt style="border-bottom: 3px solid grey;" valign="top"|

'''</BIG> Л Е Г Е Н Д А: </BIG>'''

11.) Дебела изкачваща се част на примката на Хенле<br/>

14.) Тънка спускаща се част на примката на Хенле<br/>

15.) Тънка изкачваща се част на примката на Хенле<br/>

16.) Събирателно каналче<br/>

<br/>

|-

|}