Обикновен розмарин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 35:
Според изследване, публикувано през 1987 г. от университета Рутгерс в Ню Джърси розмаринът е подходящ за консервант на храна. Изследователите в Рутгерс патентоват химикал, получен от розмарина, който е по-добър от BHA и BHT по консервационните си качества.
Друго изследване обаче показва, че розмарина покачва значително както паметта като цяло така и вторичните фактори на паметта, но в същото време намалява скоростта на паметта сравнено с контролната група. Има данни, че може да предизвика епилептични припадъци у деца и възрастни.
В Османската империя, сред българското и славянско население розмаринът се е използвал като основна билка в специална билкова смес, наричана от българските знахари с името ''[[гюлбул]]''. Етимологията на името идва явно от турската дума гюл, означаваща ''роза''. Впоследствие тази смеска от билки, започва да се използват и в българската кухня. В турската кухня също е съществувала подобна смеска от подправки, наричана по същия начин, но тя е била със съвсем различни вкусови и ароматни качества.
След Освобождението на България от Османското присъствие, тази подправка умишлено е била отричана и неглижирана заради турското си име, и приемането й, като турска. В Туция пък, турския аналог е смятан за Българска подправка и по същите причини е спряла неговата употреба.
В съвременните кухни е почти непозната, но използването на комбинации от подправки, които са били в основата на гюлбул е популярно и досега в кухните на Южните републикн от бившия Съветски съюз, както и в Турция и Кипър.
Розмаринът може да се добави като особен допълнителен аромат към [[лимонада]].
|